Стивън Кинг - Проклятието

Очите и отново се разширили. Гърдите й се повдигнали, когато отворила уста и поела дъх.

— Може и да пищиш — подканил я Джинели, — но ти гарантирам, че това ще е последният ти звук, Джина.

За миг помислил, че тя все пак ще го направи… но тя само дълбоко въздъхнала.

— Ти си човекът, който работи за оная свиня — ахнала тя. — Ханс сате сиг па…

— Говори английски, курво — почти безразлично я прекъснал той, а тя се свила като ударена.

— Няма да ме наричаш курва — прошепнала тя. — Никой не може да ме нарича курва. — Ръцете й — силните й ръце — се извили и заприличали на рачешки щипки.

— Ти наричаш приятеля ми Уилям свиня, а аз наричам тебе курва, майка ти курва, баща ти гъзолижещ клозетен мръсник — изредил Джинели.

Видял, че тя се озъбва и се захилил. Нещо в усмивката му я накарало да се възпре. Не изглеждала точно уплашена — Джинели после каза на Били, че се съмнявал дали тя изобщо може да изпитва чувството страх, — но някаква логика успяла да премине през гнева й, някакво чувство за това с кого и с какво си има работа.

— Какво си мислиш, че е това — игра? — попитал той. — Да прокълнеш някой, който си има жена и дете, и да си мислиш, че е игра? Да си мислиш, че е блъснал оная жена, баба ти, нарочно? Да си мислиш, че му е било платено да го направи? Да си мислиш, че мафията е посегнала на баба ти? Глупости!

Момичето вече плачело от яд и омраза.

— Жена му го беше награбила в колата и той сгази баба ми на улицата! А после… те хан тог ин пойкен — те го оправдаха, — но ние го подредихме. И ти ще си следващият, ти, приятел на свине. Няма значение какво…

Той бутнал с палец капачката от широкото гърло на буркана. Очите й за първи път се спрели там. Той тъкмо това искал.

— Киселина, курво — изръмжал той и я лиснал в лицето й. — Да видим колко хора ще застрелваш вече с прашката си, като ослепееш.

Тя писнала високо и нервно и закрила с ръце очите си — много късно. Паднала на земята. Джинели затиснал врата й с крак.

— Писнеш ли още веднъж, ще те убия. Тебе и първите трима от приятелите ти, които пристигнат тук. — Отместил крака си. — Беше пепси-кола.

Тя се изправила на колене, като го гледала през пръсти, и Джинели, със същото остро, почти телепатично чувство, усетил, че не е било нужно да й казва, че не е киселина. Тя е знаела, разбрала е почти веднага въпреки паренето. След секунда — в последния момент — почувствувал, че ще го нападне между краката.

Когато скочила към него с лекотата на котка, той отстъпил и я ритнал отстрани. Тилът й се блъснал силно върху хромирания ръб на отворената врата и тя се стоварила на земята; по едната й гладка буза потекла кръв.

Убеден, че е в безсъзнание, Джинели се навел над нея, а тя със съскане го нападнала. Едната й ръка минала по челото му и оставила там дълъг белег. Другата разпрала ръкава на полото му и ръката също закървила.

Джинели се озъбил и я повалил отново. Опрял пистолета до носа й:

— Хайде, искаш ли да опиташ? Искаш ли? Давай, курво! Давай! Съсипа ми лицето! Умирам си да опиташ!

Тя лежала неподвижно и се взирала в него с тъмни като смъртта очи.

— Би го направила — продължил той. — Ако беше само за тебе, би ми се хвърлила отново. Но това би го убило и него, нали? Стареца?

Тя не казала нищо, само нещо проблеснало за миг в тъмните й очи.

— Добре, помисли си как би му се отразило, ако наистина бях хвърлил киселина в лицето ти. Помисли си как би му се отразило, ако вместо на тебе бях решил да я хвърля в лицата на ония две деца в защитните пижами. Бих могъл да го направя, курво. Бих могъл да го направя, а после да се върна вкъщи и да си изям хубавата вечеря. Погледни ме и ще разбереш, че бих могъл.

Най-накрая той видял в лицето й объркване и началото на нещо, което би могло да е страх — но не за нея самата.

— Той ви е прокълнал — добавил. — Аз съм проклятието.

— Майната й на оня свиня и на проклятието й — прошепнала тя и изтрила кръвта от лицето си с презрително перване.

— Той ми каза да не наранявам никого — продължил Джинели, като че ли тя не била казала нищо. — И не съм го направил. Но край на това тази вечер. Не знам колко пъти дядо ти се е отървавал с тия неща преди, но този път няма да се отърве. Кажи му да го оттегли. Кажи му, че за последен път го моля. Ето. Вземи това.

Сложил в ръката й парче хартия. На него бил написал телефонния номер на „сигурната“ будка в Ню Йорк.

— Ще звъннеш на този номер до полунощ и ще ми съобщиш какво казва старецът. Ако ти трябва отново да ме чуеш, ще звъннеш на същия номер два часа по-късно. Тогава ще научиш моето съобщение… ако има такова. Това е всичко. Така или иначе, вратата ще се затвори. След два часа утре сутринта никой на този номер няма да знае за какво, по дяволите, говориш.