Стивън Кинг - То

Сетне в далечината глухо прокънтя гласът на Бил:

— Одра! Одра! Къде си?

— Мама ти стара, Шеф Бил! — проплака Ричи. Очилата му паднаха. Той изруга, напипа ги целите мокри и ги въдвори на предишното място. Пое си дъх и викна отново: — Ще се изгубиш без Еди, задник скапан! Чакай! Изчакай ни! Чуваш ли, Бил? ИЗЧАКАЙ НИ, ДЯВОЛ ДА ТЕ ВЗЕМЕ!

Настана мъчителна тишина. Сякаш никой не смееше да диша. Ричи чуваше само далечния плисък на капки; този път каналът беше сух, ако не се брояха отделните застояли локвички.

— Бил! — Той зарови пръсти в косата си и се помъчи да удържи сълзите. — ХАЙДЕ ДЕ… МОЛЯ ТЕ, ЧОВЕЧЕ! ИЗЧАКАЙ! МОЛЯ ТЕ!

И гласът на Бил долетя още по-глухо:

— Чакам ви.

— Слава Тебе, Господи — промърмори Ричи, после тупна Еди по задника. — Тръгвай.

— Не знам докъде ще стигна с една ръка — виновно каза Еди.

Обезумял и почти съсипан, Бил ги чакаше в каналната шахта с трите тъмни тръби като лампи на развален светофар. Тук имаше място да се изправят.

— Т-там — каза Бил. — Къ-къ-крис. И Б-бълвоча.

Погледнаха. Бевърли изстена и Бен я прегърна през рамото. Обвитият в прогнили парцали скелет на Бълвоча Хъгинс изглеждаше сравнително запазен. Останките на Виктор бяха без глава. Бил погледна към другия край на шахтата и зърна ухилен череп.

Ето ги; само това бе останало от тях. Не биваше да ни следвате, момчета , помисли Бил и потрепера.

Тази част от канализационната система вече не действуваше; Ричи веднага се досети за причината. Сега градът имаше пречиствателна инсталация. По някое време през отминалите години, докато те усърдно се учеха да се бръснат, да карат кола, да пушат, да се чукат и прочие, в страната бе възникнала Агенция за защита на околната среда и според нея в никакъв случай не биваше реките да се замърсяват с отходни води, а още по-малко с канализационни отпадъци. Така тази част от канализацията (а заедно с нея и труповете на Виктор и Бълвоча) бе оставена изцяло във властта на мухъла. Също като Загубените момчета на Питър Пан, Бълвоча и Виктор не бяха пораснали. Сега тук се въргаляха скелетите на две момчета, обвити в парцаливи, полуизтлели останки от ризи и панталони. Ребрата на Виктор стърчаха като изкорубен ксилофон; мъх бе израсъл по тях и по катарамата на войнишкия му колан.

— Някакво чудовище ги уби — каза Бен. — Помните ли? Чухме как стана.

— Одра е м-мъртва. — Гласът на Бил звучеше безжизнено. — Знам.

— Не знаеш нищо подобно ! — изрече Бевърли с такава ярост, че Бил трепна и се озърна към нея. — Само едно можеш да знаеш със сигурност: че много други са мъртви, и то най-вече деца. Тя пристъпи и застана пред него с ръце на кръста. Лицето, ръцете и сплъстената й коса бяха изпоцапани с черна кал. Ричи помисли, че въпреки всичко изглежда неотразима. — И знаеш кой го е сторил.

— Н-не би-ххи-иваше да й к-к-казвам кхъ-ъ-де отивам — промърмори Бил. — Защо го направих? Защо…

Ръцете й се стрелнаха напред и го сграбчиха за яката. Смаяният Ричи видя как Бевърли жестоко разтърсва Бил.

— Стига вече! Знаеш за какво сме дошли. Заклехме се и ще го направим ! Разбираш ли ме, Бил? Ако е мъртва, значи е мъртва… но То не е ! Сега се нуждаем от теб. Схващаш ли? Нуждаем се от теб. — Тя се разплака. — Затова трябва да се бориш за нас. Трябва да се бориш както преди, иначе никой няма да излезе жив.

Той дълго мълча и я гледа. Давай, Шеф Бил , помисли Ричи. Давай, давай…

Бил ги огледа един по един, после кимна.

— Е-е-еди?

— Тук съм, Бил.

— П-по-ххо-омниш ли още по к-коя тръ-ххъ-ъба?

Еди посочи покрай Виктор.

— По тази. Доста тясна изглежда, нали?

Бил кимна отново.

— Ще можеш ли? Със счу-хху-упена ръка?

— Щом е за теб, ще мога, Бил.

Бил се усмихна. Ричи не бе виждал никога през живота си толкова уморена и страшна усмивка.

— О-ххо-тведи ни там, Е-еди. Д-да свъ-ххъ-ършваме.

В Тунелите / 04:55 ч.

Докато пълзеше, Бил си спомни за предишното падане, но въпреки това краят на тръбата го свари неподготвен. Както плъзгаше длани по лепкавото дъно на стария канал, изведнъж ръцете му увиснаха в пустотата. Рухна навън, инстинктивно се претъркаля и нещо в рамото му болезнено изхрущя.

— Вни-ххи-мавайте! — чу той собствения си вик. — Тук е про-ххо-падането! Е-е-еди?

— Тук! — размаханата ръка на Еди се плъзна по рамото му. — Ще ми помогнеш ли да се измъкна?

Бил прегърна Еди и го издърпа в новата тръба, като гледаше да опази счупената му ръка. След него изпълзя Бен, после Бев и Ричи.