Стивън Кинг - То

( Еди често изглежда доволен и щастлив в часовете по физическо възпитание )

… или пък да си вземе карта за басейна в хотел „Плаза“ до сградата на ООН…

( Еди обича да играе )

… а пък най-лесно би било да се запише в новия физкултурен клуб на Трето авеню, точно срещу гаража…

( Еди тича много бързо той тича много бързо когато не сте тук тича много бързо когато няма кой да му напомня колко е крехък и по лицето му виждам мисис Каспбрак че дори сега на деветгодишна възраст знае кое ще е най-доброто нещо на света за него — да тича във всички посоки които му забранявате мисис Каспбрак пуснете го да ТИЧА )

Но в крайна сметка той все пак се ожени за Майра. В крайна сметка старите обичаи и навици просто се оказаха прекалено силни. Домът се оказваше място, където щом влезеш, веднага ти мятат оковите. О, той би могъл да се пребори с майчиния призрак. Не би било лесно, но твърдо знаеше, че би го постигнал, ако нещата опираха само дотам. Ала самата Майра наклони везните обратно към робството. Майра го зароби със своята загриженост, впримчи го с тревогите си, окова го със сладникавата си нежност. Също като майка му, Майра бе достигнала до фаталното прозрение в неговия характер: Еди беше толкова крехък тъкмо защото понякога подозираше, че изобщо не е такъв; трябваше някой да го опазва от собстевните му смътни предчувствия за евентуални подвизи.

В дъждовни дни Майра винаги вадеше галоните му от найлоновата торбичка в шкафа и ги слагаше под закачалката в антрето. Всяка сутрин край чинията му с препечена филийка без масло имаше малка паничка, чието съдържание от пръв поглед напомняше шарен кускус, но при по-внимателно вглеждане се оказваше пълен комплект витамини (повечето от тях сега бяха в сака). Също като майка му, Майра разбираше всичко и Еди просто нямаше никакъв шанс. Като ерген той три пъти бе опитвал да напусне майка си и три пъти се бе завръщал у дома, при нея. А сетне, четири години след като майка му бе починала в антрето на апартамента си в Куинс, барикадирайки вратата с туловището си, тъй че санитарите (повикани от съседите отдолу, които бяха чули чудовищния тътен от сетното сгромолясване на мисис Каспбрак) трябваше да проникнат през пожарното стълбище и кухнята, той се бе прибрал у дома за четвърти и последен път. Поне тогава бе мислил, че е за последен път — у дома, у дома, вече грешка няма, у дома, у дома с Майра дебелана. Вярно, дебелана си беше, но в душата й се криеше безкрайна нежност, той я обичаше и всъщност нямаше никакъв шанс. Тя го бе привлякла към себе си с фаталния, хипнотизиращ змийски поглед на разбирането.

Завинаги у дома, така бе мислил тогава.

Но може би съм грешил, помисли той. Може би това не е домът ми и никога не е бил — може би домът ми е там, където трябва да замина тази нощ. Домът е мястото, където отиваш и в крайна сметка заставаш срещу изчадието на мрака.

Той потръпна безпомощно, сякаш бе хванал страхотна настинка, излизайки навън без галоши.

— Еди, моля те!

Тя отново се разплака. Също като майка му — сълзите бяха последната защита, кроткото оръжие, което парализира, което открива в бронята на мъжа пагубните дефекти, наречени доброта и нежност.

Не че Еди имаше кой знае каква броня — рицарските доспехи не му отиваха.

За майка му сълзите бяха нещо повече от защита; бяха оръжие. Майра рядко използваше сълзите си толкова цинично… но цинично или не, Еди осъзна, че сега тя опитва да направи тъкмо това… и започва да печели.

Не трябваше да се предава. Би било прекалено лесно да си помисли колко ще е самотен в онзи влак, полетял с грохот в нощта на север към Бостън, колко ще е нещастен с куфара горе върху багажника, с натъпканата чанта и със страха, заседнал в сърцето му като шишенце прокиснало лекарство. Би било прекалено лесно да позволи на Майра да го отведе горе и да го омае с аспирин и спиртни компреси. А после да го положи в леглото и евнентуално да се опита да го омае с други, прастари похвати.

Но той бе обещал. Обещал.

— Майра, изслушай ме — каза той, като се стараеше гласът му да звучи сухо, деловито.

Тя го изгледа с влажни, беззащитни, ужасени очи.

Канеше се да опита да й обясни всичко доколкото бе възможно; щеше да и каже как Майк Хенлън се обади да му съобщи, че всичко е започнало отново и че останалите навярно също ще дойдат.

Но от устата му излетяха съвсем други, благоразумни приказки.

— Утре рано сутринта иди в кантората. Поговори с Фил. Кажи му, че е трябвало внезапно да замина и че ти ще возиш Пачино…