Стивън Кинг - То

Край бара някой подвикнал да му дадат още една бира. Друг попитал кръчмаря Джоунси дали продължава да си боядисва косата. „Никога не съм я боядисвал“ — сърдито отвърнал Джоунси; той много се гордеел с черната си коса.

„Една от курвите на Мама Кортни разправя, че космите по патката ти са бели като сняг“ — рекъл зевзекът.

„Лъже“ — заявил Джоунси.

„Свали си гащите да видим“ — предложил един дървар на име Фолкланд, с когото беседвал Тараугуд малко преди да влезе Еру. Идеята предизвикала всеобщ смях.

Зад тях кънтели писъците на Флойд Калдърууд. Неколцина клиенти подпрели лакти на бара и небрежно извърнали глави точно навреме, за да видят как Клод Еру разцепва с дърварската секира черепа на Тинкър Маккъчън. Тинкър бил едър мъжага с прошарена черна брада. Успял да се надигне с обляно в кръв лице, после пак тупнал на стола. Еру издърпал брадвата от главата му. Тинкър отново опитал да стане, но Еру завъртял секирата настрани и забил острието в гърба му. Тараугуд разказва, че звукът бил като от тежък вързоп мръсно пране върху килим. Тинкър се проснал на масата и къртите излетели от ръката му.

Другите играчи надали адски вопли. Продължавайки да пищи, Калдърууд се мъчел да вдигне с лява ръка отсечената си китка, а кръвта му шуртяла на потоци. По думите на Тараугуд Стъгли Грениър имал „хитър пищов“ (тоест пистолет в кобур под мишницата) и правел безуспешни опити да го извади. Еди Кинг се помъчил да стане от стола и паднал по гръб. Преди да се изправи, Еру изникнал до него с високо вдигната секира. Кинг протегнал ръце нагоре и изпищял: „Моля те, Клод, миналия месец се ожених!“

Секирата полетяла надолу и потънала почти до дръжката в търбуха на Кинг. Кървавият фонтан опръскал таванските греди на „Долара“. Еди взел да се мята по пода. Клод разклатил дръжката насам-натам, както правят опитните дървари, за да освободят острието от яката хватка на смолист дънер. Щом измъкнал секирата, отново я развъртял над главата си. Замахнал повторно и Еди Кинг спрял да пищи. Клод Еру обаче не бил свършил; взел да го кълца като дърво за подпалки.

Хората край бара обсъждали замислено каква ли ще е предстоящата зима. Върнън Станчфийлд, фермер от Палмира, смятал, че сигурно ще е мека — според него дъждовете отнемали част от зимния сняг. Алфи Ноглър, който имал ферма край Ноглър роуд близо до Дери (тя е изчезнала отдавна; там, където някога Алфи Ноглър садял грах, фасул и цвекло, днес минават петнайсет километра от новата междущатска магистрала с шест платна), твърдял противното. Заявил, че бил видял мъхнати гъсеници с по цели осем пръстена, а такова нещо не се помнело из тоя край. Трети предсказвал ледове; четвърти вещаел киша. Както се полага, не пропуснали да отворят дума за виелицата през 1901 година. Джоунси пързалял по тезгяха халби бира и панички с твърдо сварени яйца. Отзад писъците не стихвали и кръвта се леела като река.

В този момент от разказа на Егбърт Тараугуд изключих диктофона и го запитах:

— Как стана това? Нима ще речете, че не сте разбрали за клането, или сте знаели, но сте оставили всичко да си върви по реда? Или какво?

Брадичката на Тараугуд клюмна към горното копче на изпоцапаното с храна сако. Веждите му се сключиха. Мълча дълго, много дълго. Навън беше зима и чувах — едва-едва — смеха и веселите крясъци на децата по пързалката на големия хълм в парка Маккарън. В тясната, претъпкана и вмирисана на лекарства стаичка тишината се проточи толкова дълго, че бях готов да повторя въпроса, когато Тараугуд отговори:

— Знаехме. Обаче ни се струваше някак незначително. Беше като с политиката. Аха, точно така. Като общинските дела. Който разбира от политика, да си гледа политиката; който разбира от общински дела, да си разчепква тия истории. А пък трудовият човек по-добре да не се меси.

— Може би просто намеквате за съдбата, но не смеете да го кажете направо? — внезапно запитах аз. Въпросът изскочи въпреки волята ми и изобщо не се надявах на отговор от стария, глуповат и неук Тараугуд… но той отговори без да се изненада.

— Аха — каза старецът. — Може и да намеквам.

Докато клиентите край бара продължавали да обсъждат идващата зима, Клод Еру неуморно въртял секирата. Стъгли Грениър най-сетне бил успял да извади „хитрия пищов“. Брадвата отново се спускала над накълцаните останки от Еди Кинг. Първият куршум на Грениър избил искри от острието и рикоширал с пронизителен вой.

Ел Катук се изправил на крака и взел да отстъпва. Все още държал тестето; най-долните карти се ръсели по пода. Клод се запътил към него. Ел Катук протегнал ръце да се защити. Стъгли Грениър стрелял отново и куршумът минал на три метра от Еру.