Стивън Кинг - То

— Страхотно ще димят — заяви той. — Даже се чудя как ще ги подпалим.

Бевърли и Ричи отскочиха до брега на Кендъскиг и домъкнаха цял товар едри камъни в якето на Еди (майка му го караше да си носи яке и в най-големите жеги — винаги може да завали, твърдеше мисис Каспбрак, но ако имаш яке, няма да се намокриш). Докато се връщаха с камъните към къщичката, Ричи подхвърли:

— Тая работа не е за теб, Бев. Ти си момиче. Бен каза, че в ямата слизали само воините, не и жените им.

Бевърли спря и го огледа едновременно весело и сърдито. Над челото й бе надвиснала непокорна къдрица; тя изпъна долната си устна и духна кичура нагоре.

— Мога да те преборя по всяко време, Ричи. Сам знаеш.

— Туй хич не е важно, мис Скаалет! — опули се Ричи насреща й. — Женско си, значи, и както щеш га върти, пак женско ша оставаш! Не мязаш на ендихянец и туй то!

— Тогава ще съм индианка — каза Бевърли. — А сега ще ги носим ли тия камъни нагоре, или искаш да ти метна няколко по дрисливия череп?

— Олеле Божке, мис Скаалет, туй църно момче никогиш не е дрискало през черепа ! — изпищя Ричи.

Бевърли се задъха от смях, изтърва края на якето и камъните се разсипаха. Докато ги събираха, тя гълчеше Ричи, а той се жалваше с разни Гласове и си мислеше колко е красива.

Всъщност Ричи не беше сериозен, когато предложи да я изключат от церемонията защото е момиче, но се оказа, че Бил Денброу има точно това намерение.

Изчервена от гняв, тя застана срещу него с ръце на кръста.

— Тия приказки да си ги натъпчеш в задника, Пелтек! Как тъй ще ме изключваш, не съм ли вече от клуба?

Бил обясни търпеливо:

— Н-не е така, Б-б-бев, сама зна-хха-аеш. Някой трябва да о-о-остане горе.

— Защо?

Бил се опита да отговори, но думите отново заседнаха на гърлото му. Той се озърна към Еди за помощ.

— Стан вече го каза — тихо поясни Еди. — Заради пушека. Бил смята, че може наистина да стане така — всички да припаднем долу. Тогава ще умрем. Бил казва, че от това загиват най-много хора при пожарите. Не изгарят. Задушават се от дима. И ако…

Бевърли се завъртя към Еди.

— Добре де. Значи той иска за всеки случай някой да остане горе?

Еди печално кимна.

— Защо не остави тебе ? Нали ти имаш астма?

Еди мълчеше. Тя пак се обърна към Бил. Другите стояха наоколо с ръце в джобовете и съзерцаваха връхчетата на гуменките си.

— Защото съм момиче, така ли? Там е цялата работа, нали?

— Бе-бе-бе-бе…

— Можеш и да не говориш — отсече тя. — Само дай знак с глава. Главата ти не заеква, нали? Защото съм момиче — това ли е?

Бил неохотно наведе глава.

Още една-две секунди тя го гледа с разтреперани устни и Ричи очакваше да заплаче. Но вместо това Бевърли избухна.

— Като е така, майната ти ! — Тя завъртя глава към другите и те се свиха от докосването на нейния огнен, едва ли не радиоактивен поглед. — И на всички вас майната ви, ако мислите същото. — Тя пак се обърна към Бил и го обсипа с канонада от бързи, отсечени думи. — Това е нещо повече от някаква посрана детинска игра като гоненица, престрелка или криеница и ти отлично го знаеш , Бил. От нас се очаква да го сторим. Това е включено в играта. И нямаш право да ме изгониш само защото съм момиче. Разбра ли? Гледай по-бързо да разбереш, инак си тръгвам още сега. А тръгна ли си, вече няма да се върна . Никога. Разбра ли?

Тя млъкна. Бил я гледаше. Той като че си бе възвърнал спокойствието, но Ричи изведнъж изпита страх. Усещаше, че сега е под заплаха самият им шанс да победят, да открият пътя към онова, което бе убило Джордж Денброу и другите деца, да стигнат до него и да го унищожат. Седем , помисли Ричи. Това е магическо число. Трябва да бъдем седмина. Така се полага.

Нейде в далечината запя птица; млъкна; отново запя.

— До-о-обре — каза Бил и Ричи въздъхна от облекчение. — Обаче нъ-нъ-някой т-трябва да остане го-ххо-оре. К-кой иска?

Ричи беше уверен, че или Еди, или Стан ще поеме това задължение, но Еди не каза нищо. Стан стоеше блед, мълчалив и замислен. Майк беше застинал неподвижно с палци под колана като Стив Маккуин в „Търси се жив или мъртъв“ и само въртеше очи насам-натам.

— Ха-а-айде де — подкани ги Бил и Ричи осъзна, че вече няма място за шеги и игрички; страстната реч на Бев и сериозното, състарено лице на Бил превръщаха всичко в жестока реалност. Предстоеше им част от задачата — може би също тъй опасна, както неотдавнашната експедиция до къщата на Нийбълт стрийт 29. Знаеха го… и никой не отстъпваше. Внезапно го изпълни гордост, огромна гордост, че е един от тях. След толкова години пренебрежение от всички страни, днес го приемаха сериозно. Най-сетне го приемаха сериозно. Не знаеше дали все още са неудачници или не, но знаеше поне едно — че са заедно. Бяха приятели. Страхотни приятели. Ричи свали очилата и енергично ги избърса с крайчето на ризата си.