Стивън Кинг - То

Мина й безумната мисъл: Щях да се обадя на костенурката, но костенурката не би могла да ни помогне.

Всъщност нямаше смисъл. Бе успяла да набере само нулата и навярно бе казала нещо ненормално, защото телефонистката я бе попитала дали има проблеми. Имаше, естествено, но как да каже на онзи безличен глас, че Станли се е заключил в банята и не отговаря, че равномерният шум на капеща вода разкъсва сърцето й? Някой трябваше да помогне. Някой…

Повдигна ръка пред устата си и жестоко захапа опакото на китката. Опита да мисли, опита да се застави да мисли.

Резервните ключове. Резервните ключове в кухненския шкаф.

Тръгна натам й единият й чехъл закачи кутията за копчета, оставена до стола. Част от копчетата се разсипаха, блестейки като изцъклени очи под светлината на лампата. Пати забеляза поне половин дузина черни.

Шкафът беше над двойната мивка и от вътрешната страна на вратата му висеше голяма лакирана дъска във формата на ключ — подарък на Стан за по-миналата Коледа от един негов клиент, който я бе направил собственоръчно в домашната си работилница. От дъската стърчаха кукички и на всяка бяха закачени по два броя ключове за вратите в къщата. Отдолу имаше лепенки, изписани със ситния, четлив почерк на Стан: ГАРАЖ, ТАВАН, БАНЯ I ЕТ., БАНЯ II ЕТ., ПРЕДНА ВРАТА, ЗАДНА ВРАТА. По-настрани висяха резервните ключове за колите с етикетчета М-Б и ВОЛВО.

Пати грабна ключа над лепенката БАНЯ II ЕТ. и хукна към стълбата, но веднага се застави да крачи спокойно. Тичането подканваше паниката да се завърне, а и без това самообладанието бе готово да я напусне всеки миг. Ако вървеше спокойно, можеше да се окаже, че не е станало нищо лошо. Или пък, ако наистина бе станало. Господ щеше да погледне надолу и като я видеше как спокойно крачи, щеше да си помисли: А, добре… голяма каша забьрках, но сега имам време да оправя всичко.

С ленива походка, сякаш бе тръгнала за сбирката на Дамския литературен клуб. Пати се изкачи на горния етаж и наближи заключената врата.

— Станли? — подвикна тя и натисна вратата.

Страхът изведнъж стана по-силен от когато и да било. Не смееше да отключи, защото това би било безвъзвратно. Ако Господ не отменеше бедата преди да е щракнала ключалката, значи никога нямаше да го стори. В края на краищата, епохата на чудесата бе отминала отдавна.

Но вратата беше заключена както преди; отвърна само равномерното пльок… мълчание.

Ръката й трепереше и ключът тракаше, тракаше, тракаше около ключалката, докато най-сетне хлътна на място. Превъртя го и чу как езичето изщрака. Пипнешком намери стъклената дръжка. Тя опита да се изплъзне от ръката й, вече не защото вратата бе заключена, а защото дланта и бе мокра от пот. Стисна по-здраво и завъртя дръжката. После натисна вратата.

— Станли? Станли? Ст…

Не довърши името на съпруга си, защото видя ваната зад синята найлонова завеса, избутана до края на никелираната стоманена тръба. Само стоеше и гледаше ваната, а лицето й беше застинало и сериозно като детско лице през първия учебен ден. След миг щеше да закрещи, съседката Анита Маккензи щеше да я чуе и да повика полицията, убедена, че някой е нахълтал и убива семейство Юрис. Но сега, в този кратък миг, Пати Юрис стоеше мълчаливо и стискаше ръце пред черната си памучна пола, а очите й изглеждаха огромни сред застиналото, сериозно лице. После изражението на почти религиозна безметежност взе да се превръща в нещо страшно. Огромните очи започнаха да излизат от орбитите. Ужасът изкриви устата и в зловеща усмивка. Искаше да изкрещи, но не можеше. Крясъците бяха прекалено мощни и засядаха на гърлото. Луминесцентните лампи светеха. В банята беше светло като ден. Нямаше сенки. Иска или не иска, човек виждаше всичко. Водата във ваната беше ярко розова. Станли лежеше вътре, подпрял гръб на ръба. Главата му беше отметната толкова назад, че кичурчета от късата черна коса полепваха по кожата между плешките му. Ако изцъклените му очи още можеха да виждат, навярно би видял Пати обърната с главата надолу. Устата му зееше като широко разтворена врата. Върху лицето му бе застинало изражение на безграничен ужас. На ръба на ваната лежеше пакетче ножчета за бръснене „Жилет Платинум Плъс“. Бе разрязал ръцете си от китките до сгъвките на лактите, а после бе прокарал острието точно над дланите, изписвайки две кървави букви Т. Раните пръскаха пурпурен блясък под ослепителната бяла светлина. Като в къс евтино телешко месо вътре личаха оголени сухожилия и кости.