Стивън Кинг - То

— Боби духа за петаче — изграчи то и започна да се катери по оградата. Късчета от разложената плът полепваха по телените ромбове. Мрежата дрънчеше и тракаше под тежестта му. Когато докосна повивните плевели, стъблата им се сгърчиха и почерняха. — Ще го търсиш пак, юначе. Със доплащане обаче.

Еди се помъчи да изпищи. От устата му излетя само тихичко, безсилно свистене. Дробовете му сякаш се превръщаха в най-древните окарини на света. Пак погледна топката в дланта си и изведнъж измежду намотките канап изби кръв. Тя прокапа по чакъла, изцапа мокасините му.

Захвърли я и изцъклен залитна две крачки назад, бършейки длан в ризата си. Прокаженият бе стигнал до върха на оградата. Главата му се очерта като черен силует на фона на небето — кошмарно видение, напомнящо грамаден тиквен фенер от вечерта на Вси светии. Езикът му провисваше на метър и половина, може би два. Пълзеше като змия от ухилената уста на прокажения надолу по мрежата.

Беше тук… и в следващия миг изчезна.

Не избледня като призрак от филмите; просто мигна и престана да съществува. Но Еди чу звук, който потвърждаваше реалността му — глухо пуф! , като изхвръкнала тапа от шампанско. Това бе звукът на въздуха, нахлуващ на мястото, където преди секунда стоше прокаженият.

Еди се завъртя и побягна, но още преди да бе изминал десетина крачки, изпод сенчестия навес на изоставената тухлена сграда изхвръкнаха четири пърхащи силуета. Отначало ги сметна за прилепи и с писък вдигна ръце над главата си… После разбра, че са квадратни парчета брезент — брезентът, с който някога големите момчета бележеха базите.

Парчетата кръжаха и се премятаха из неподвижния въздух; Еди приклекна, за да избегне сблъсъка с едно от тях. Едно по едно заеха старите си места, вдигайки облачета прах — начална, първа, втора, трета.

Задъхан, със свито, хъхрещо гърло, Еди пробяга край началната база. Озъбеното му от ужас лице бе пребледняло като сирене.

УОК! — отекна ударът на бухалка по призрачна топка. А сетне…

Силата изведнъж напусна нозете на Еди и той спря с тихичък стон. Земята се издуваше по права линия от началната към първата база, сякаш някаква грамадна къртица дълбаеше под самата повърхност с изумителна бързина. Камъчетата се сипеха настрани. Подземното създание достигна базата и брезентът отхвръкна нагоре. Отхвръкна тъй мощно и бързо, че се раздаде пукот, какъвто издава парцалът, рязко разпънат от весело ваксаджийче. Сега земята се издуваше между първа и втора база. Вторият брезент изхвръкна със същия пукот и още преди да падне долу, съществото бе минало през трета база и стремглаво се връщаше към началната.

Началната база също излетя, но преди да се върне на място, създанието изскочи изпод земята като някаква злокобна играчка и се оказа Тони Тракър — вместо лице имаше оголен череп, по който полепваха черни бучици плът, а от бялата му риза оставаше само вълмо разложени нишки. Подаде се до кръста и взе да се люшка напред-назад като отвратителен грамаден червей.

— И да хапеш държалката, и да не я хапеш, все тая — изрече Тони Тракър със стържещ, безжизнен глас. Оголените зъби се хилеха в безумна имитация на дружелюбие. — Все тая, Хърбо. Ще те спипаме. Теб и приятелчетата ти. Ще хванем ТОП’ТА !

Еди изпищя и се люшна настрани. Нечия ръка го хвана за рамото. Той се сви и отскочи. Пръстите стиснаха за миг, после го изтърваха. Завъртя се. Беше Грета Бауи. Мъртва. Половината й лице бе изчезнало; червеникавото разложено месо на остатъка гъмжеше от червеи. В едната си ръка стискаше зелено балонче.

— Автомобилна катастрофа — изрече оцелялата част от устата й, сетне се ухили. Устните се разлепваха с неописуемо гнусно пращене и Еди зърна как оголените сухожилия се размърдват като ремъци на някаква чудовищна предавка. — Бях осемнайсетгодишна, Еди. Пияна и тъпкана с хапчета. Твоите приятели са тук, Еди.

Вдигнал длани пред лицето си, Еди отстъпваше от нея. Тя прекрачи напред. Кървави струи бяха засъхнали по краката й на дълги петна. Беше обута с евтини мокасини.

И неочаквано зад нея изникна най-страшното: Патрик Хокстетър се тътреше към игрището. Той също носеше екип на „Нюйоркските янки“.

Еди побягна. Грета пак се вкопчи в него, раздра яката на ризата му и по гърба му бликна някаква ужасна течност. Тони Тракър се измъкваше от грамадната къртичина. Патрик Хокстетър се препъваше по чакъла. Еди бягаше, без сам да знае откъде намира дъх за това, но бягаше въпреки всичко. И докато бягаше, зърна отпред да се реят думи — думи, изписани върху зеления балон на Грета Бауи: