Стивън Кинг - То

— Да си виждал нещо зелено? — запита тя, отмятайки предизвикателно глава.

— Теб, душице — заяви Ричи. — Позеленяла си като лимбургско ссирене. Но щом се измъкнем от Кассабланка, отиваш право в най-сскъпата болница. Пак ще те избелим. Кълна ссе в гроба на майка сси.

— Тъп си като задник, Ричи — каза тя, ала все пак се поусмихна. — Изобщо не приличаш на Хъмфри Богарт.

Ричи седна до нея.

— Ще ходиш ли на кино?

— Нямам пукната пара — отвърна тя. — Може ли да го видя това йо-йо?

Той й подаде играчката.

— Каня се да го върна за рекламация. Уж трябва да ме слуша, ама не ще. Прецакали са ме.

Тя пъхна пръст в халката на края на връвчицата и Ричи бързо намести очилата си, за да види по-добре какво ще стане. Бевърли обърна ръка с длан нагоре, приютила кръглото йо-йо в меката вдлъбнатина между събраните пръсти. После търкулна играчката по показалеца. Топчето увисна на връвчицата и застина. Когато Бев го помами с пръст, то изведнъж се събуди и моментално подскочи в дланта й.

— Глей кви номера, гръм да ме удари! — възкликна Ричи.

— Това са детски работи — каза Бев. — Гледай сега.

Тя пак отпусна топчето до края на връвчицата. Остави го да повиси малко, после го прибра в дланта си с поредица от кратки равномерни тласъци.

— О, стига вече — каза Ричи. — Мразя да ми се фукат.

— Ами какво ще речеш за това? — нежно се усмихна Бевърли.

Тя раздвижи ръка и топчето заподскача нагоре-надолу като на пружина. Завърши с два широки кръга (при това едва не удари някаква куцукаща старица, която ги изгледа свирепо). Сетне играчката отново се озова в дланта й с идеално навита връвчица. Бев я върна на Ричи и пак седна. Ричи се настани до нея, зяпнал от искрено възхищение. Бев го погледна и се изкиска.

— Затвори си устата, че ще лапнеш муха.

Ричи затвори уста и зъбите му тракнаха.

— Освен това последното си беше чист късмет. За пръв път правя два кръга без да съркам.

Край тях вече минаваха групички хлапета, забързани към киното. Мярнаха се Питър Гордън и Марша Фейдън. Злите езици разправяха, че са гаджета, но Ричи предполагаше, че ходят заедно просто защото живеят врата до врата на Уест Бродуей, пък и тъпаци като тях несъмнено се нуждаеха от взаимна подкрепа и симпатия. Макар че беше едва на дванайсет години, Питър Гордън вече събираше богата реколта младежки пъпки. Понякога се мотаеше с Бауърс, Крис и Хъгинс, но не му стискаше да предприеме нещо самостоятелно.

Питър се озърна към двамата на пейката и пропя:

— Рич и Бевърли седят, нощни светила броят. Пе-це, пе-лув, пе-ки. Първо мене, после тебе…

— … после Рич дундурка бебе! — довърши Марша с идиотски смях.

— Заповядай да седнеш, сладурче — отвърна Бев и размаха среден пръст.

Марша възмутено извърна глава, сякаш не можеше да повярва, че има толкова невъзпитани хора. Гордън я прегърна и подвикна през рамо към Ричи:

— Пак ще се видим, очиларко.

— Ще видиш на баба си фустата — затапи го Ричи остроумно (макар и не твърде смислено).

Бевърли щеше да припадне от смях. За миг се подпря върху рамото на Ричи и той успя да си помисли, че има нещо приятно в този допир и чувството за близост с крехкото тяло. После Бев се изправи.

— Брей, че са префърцунени! — възкликна тя.

— Да, Марша Фейдън сигурно пикае розова вода — каза Ричи и Бевърли пак се разкиска.

— Шанел номер пет — глухо избъбри тя, притискайки устата си с длани.

— Че как иначе — съгласи се Ричи, макар да нямаше представа какъв е тоя Шанел номер пет. — Бев?

— Какво?

— Можеш ли да ме научиш как да въртя йо-йо?

— Сигурно. Не съм опитвала да уча някого.

— Ами ти как успя? Кой те научи?

Тя му хвърли презрителен поглед.

— Никой не ме е учил . Сама се научих. Както и да въртя бастунче. Страхотна съм на…

— Във вашия род не страдате от излишна скромност — вдигна очи към небето Ричи.

— Добре де, какво да правя, като наистина съм страхотна? Обаче не съм взимала уроци или нещо подобно.

— Наистина ли можеш да въртиш бастунче?

— Естествено.

— В гимназията сигурно ще те сложат да водиш мажоретките на парад, а?

Тя се усмихна. Ричи никога не бе виждал подобна усмивка. Беше едновременно мъдра, цинична и тъжна. Неволно се отдръпна от незнайната й мощ, също както бе отскочил, когато оживя снимката в албума на Джорджи.

— Това е за момичета като Марша Фейдън — каза Бев. — Или Сали Мюлер и Грета Бауи. Момичета, дето пикаят розова вода. Бащите им дават на училището пари за спортните екипи и униформите. Танто за танто. Никога няма да ме вземат при мажоретките.