Стивън Кинг: То

Когато Гартън видя Мелън и Хагарти, двамата ситнеха по улицата прегърнати през кръста и се кискаха като момичета. Отначало той помисли, че наистина са момичета. После разпозна Мелън, за когото вече бе чувал. Пред очите му Мелън завъртя глава към Хагарти… и за миг двамата се целунаха по устните,

— Леле, братче, ще се издрайфам! — викна отвратеният Паяк.

До него стояха Крис Ънуин и Стив Дюбей. Когато Панка посочи към Мелън, Стив Дюбей спомена, че другият педал май се казвал Дон някой си и че веднъж взел на автостоп едно момче от местната гимназия, а после почнал да му прави мили очи.

Мелън и Хагарти се задаваха право срещу тримата младежи. Бяха излезли от барачката за хвърляне на топки по мишена и отиваха към изхода от панаира. По-късно Паяка Гартън щеше да каже на полицаите Хюз и Коноли, че почувствал „гражданската си доблест“ накърнена, като видял някакъв шибан духач да носи шапка с надпис АЗ LOVE ДЕРИ. Шапката беше просто нелепа — фалшив картонен цилиндър с щръкнало над него цвете, което се люшкаше насам натам. И това явно бе накърнило още по-болезнено гражданската доблест на Паяка.

Докато Мелън и Хагарти отминаваха, здраво прегърнати през кръста, Паяка Гартън изрева:

— Що ли не те накарам да изядеш тая шапка, шибано дупе бандитско?

Мелън се завъртя към Гартън, кокетно запърха с клепки и отвърна:

— Ако ти се яде, миличък, мога да ти предложа нещичко много по-вкусно от шапката.

Паяка Гартън незабавно реши, че ще трябва да смачка мутрата на тоя педал. По картата на физиономията му щяха да изникнат нови планини и континенти. Никой нямаше право да му намеква, че е с обратна резба. Никой.

Той се засили към Мелън. Разтревоженият Хагарти задърпа приятеля си към изхода, но Мелън стоеше като закован на място и продължаваше да се усмихва. По-късно Гартън щеше да каже на полицаите Хюз и Коноли, че според него в онази вечер Мелън явно бил „надрусан“. Вярно, щеше да признае Хагарти след намеците на полицаите Гарднър и Рийвс за „нещо възбуждащо“. Беше възбуден от две кнедли с мед, от карнавала, от целия ден. И затова не бе успял да осъзнае, че Паяка Гартън представлява реална заплаха.

— Такъв си беше Ейдриън — изхълца Дон, размазвайки с хартиена кърпичка грима по очите си. — Не умееше да се спотайва. Беше от ония наивници, които искрено вярват, че нищо лошо не може да им се случи.

Мелън навярно щеше да бъде пребит на място, ако Гартън не бе усетил как някакъв предмет го потупва по лакътя. Предметът се оказа полицейска палка. Завъртя глава и пред погледа му изникна пазителят на реда в Дери Франк Мейкън.

— Трай си, мой човек — посъветва го Мейкън. — Гледай си работата и зарежи тия сбъркани момчурляци. Върви да се повеселиш.

— Ама ти чу ли какъв ме нарече? — възмутено запита Гартън.

В това време Ънуин и Дюбей застанаха от двете му страни — усещайки, че става напечено, двамата се опитаха да отведат Гартън към средата на парка, но той гневно ги отблъсна, готов да размаха юмруци и срещу тях, ако продължават да го дърпат. Засегнато бе мъжкото му достойнство и смяташе, че обидата трябва да се измие с кръв. Никой нямаше право да му намеква, че е с обратна резба. Никой.

— Не чух да те е нарекъл с нещо обидно — отвърна Мейкън. — И мисля, че ти пръв го заговори. Хайде, момко, размърдай се. Не ме карай да ти повтарям.

— Нарече ме педераст!

— Ти какво, май се боиш, че може да е вярно? — запита Мейкън с жив интерес и Гартън се изчерви до уши.

Докато траеше този разговор, Хагарти все по-отчаяно се мъчеше да отведе Ейдриън Мелън от местопроизшествието. Най-сетне усилията му се увенчаха с успех.

— Тра-ла-ла, скъпи! — нагло подвикна през рамо Ейдриън.

— Затваряй си човката, дупе сладко — сопна се Мейкън. — Изчезвай оттук.

Гартън се хвърли към Мелън, но Мейкън го сграбчи за раменете.

— Мога да те прибера на топло, приятел — заяви полицаят. — И като те гледам как се държиш, май точно това трябва да сторя.

— Видя ли те пак, ще ти смачкам фасона! — изрева Гартън подир отдалечаващата се двойка й околните минувачи завъртяха глави към него. — А ако носиш тая шапка, ще те убия! В тоя град няма място за педеруги като тебе!

Без да се обръща, Мелън игриво му махна с пръстите на лявата си ръка — ноктите бяха покрити с вишненочервен лак — и още по-подчертано разлюля бедра. Гартън опита да се изтръгне от ръцете на полицая.

— Да не си мръднал повече — кротко го предупреди Мейкън. — Само още една думичка и отиваш на топло. Без майтап, момче, щом съм рекъл, ще го сторя,