Стивън Кинг - Торба с кости

— Господи! — Франк изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

— Сигурно не е било работа на Джаред Девор или на неговите дървари — след убийствата не са искали да имат нищо общо с хората на Сън и Сара и странели от тях. Може би дори не са били и приятели на дървосекачите. По онова време вече нямали много приятели. Все пак кореняците не можели да се примирят, че чернилките не си знаят мястото, че си пъхат носа където не трябва и че не разбират от дума. И така някой заложил капана. Не мисля, че са искали да убият момчето, а да го осакатят така, че до края на живота си да ходи с патерица.

Така или иначе замисълът се оказал успешен. Момчето попаднало в капана… и доста време не успели да го намерят. Болката сигурно е била умопомрачителна. Последвало е отравяне на кръвта, което е предизвикало смъртта на момчето. Сън се отказал. Трябвало да мисли за другите си деца и за хората, които останали с него. Стегнали си багажа и заминали. Преселили се в Северна Каролина, където и до ден-днешен живеят мнозина техни наследници. А по време на големите пожари през 1933-та, дело на младия Макс Девор, дървените им къщички изгорели до основи.

— Как не са открили труповете на Сара и на сина й? — недоумяваше Франк. — Ясно ми е, че онази миризма на гнилоч, която си усетил, е била въображаема. Но по онова време със сигурност се е долавяла… толкова много хора са минавали по тази така наречена Улица, как не са се усъмнили?

— Девор и съюзниците му не са погребали мъртъвците на мястото, където открих костите им. Сигурно са завлекли телата навътре в гората — вероятно там, където сега е северното крило на „Сара Лафс“. Покрили са ги с клони и същата нощ са се върнали за тях. Трябва да е било същата нощ — ако ги бяха оставили по-дълго, щяха да привлекат всички горски хищници. Занесли са ги другаде, пъхнали ги в брезентов чувал и ги погребали. Джо не е разбрала къде точно, но аз подозирам, че е било в Бауи Ридж, където са секли дърва почти през цялото лято. Бауи Ридж и до ден-днешен е доста затънтено място. Така или иначе са ги заровили някъде, защо не и там?

— Тогава как… защо…

— Дрейпър Фини не е бил единственият, измъчван от призраци — всички са се терзаели. Буквално от призраци. С изключение на Джаред Девор, предполагам. Живял още десет години и бил в цветущо здраве. Но момчетата страдали от безсъние, пиели много, непрекъснато се биели, вдигали свади… настръхвали само като чуели за Червените шапки…

— С други думи гузен негонен бяга — отбеляза Франк.

— Да. Потискало ги е и отношението на съгражданите им, които престанали да разговарят с тях. После Дрейпър Фини загинал в каменоломната (според мен се е самоубил) и на приятелчетата на Джаред хрумнала идея. Налегнала ги като настинка. Само дето било по-скоро като непреодолим вътрешен импулс. Решили, че ако изровят мъртъвците и ги погребат на мястото, където са ги убили, всичко ще тръгне по старому.

— Джаред съгласил ли се е?

— Според записките на Джо те вече не припарвали до него. В края на есента на 1902 година препогребали торбата с кости (без помощта на Джаред Девор) на мястото, откъдето най-накрая я изрових аз.

— Сара ги е накарала, нали? Искала е да се върне там, откъдето ще може да им въздейства.

— Не само на тях, но и на целия град. И Джо е смятала така. Страхувала се е от влиянието й и след като е направила страховити открития, повече не пожела да стъпи в къщата. Особено когато вече е подозирала, че е бременна. Когато предложих още нероденото ни дете да се казва Киа, сигурно страшно се е изплашила! А аз изобщо не съм забелязал.

— Сара е смятала, че може да те накара да убиеш Кира, ако Девор излезе от играта, преди да свърши работата — бил е стар и с разклатено здраве. Джо е рискувала, предполагайки, че вместо да я убиеш, ще я спасиш. Така е, нали?

— Да.

— И се е оказала права.

— Нямаше да се справя сам. От нощта, когато сънувах как Сара пее, Джо неотлъчно ме следваше. Сара не успя да я прогони.

— Сестра ми не се предаваше лесно — съгласи се Франк и избърса сълзите си. — Какво знаеш за прапралеля ти? Онази, която се е омъжила за Остър?

— Бриджет Нунан Остър. Брайди, както са я наричали приятелите й. Разпитах мама, но тя се кълне, че нищо не знае и че Джо никога не я е питала за Брайди, но подозирам, че ме лъже. Младата жена определено е била черната овца на семейството — познах по тона на майка ми. Нямам представа как се е запознала с Бентън Остър. Да предположим, че е гостувал на приятели в Праутс Нек и е започнал да я задиря на някой пикник край морето. Напълно е възможно. Случило се е през 1884-та. Тогава била на осемнадесет, а той — на двадесет и три. Оженили се по бързата процедура. Хари, който удавил Кито Тидуел, се родил шест месеца по-късно.