Стивън Кинг - Торба с кости

— Бил си прав. Оплешивяла е от химиотерапията.

— Има и още нещо. Вече зная за призраците много повече от преди, Франк. Може би най-важно е онова, което виждаш и си помисляш в първия миг… обикновено то се оказва вярно. През онзи този ден бе той, Девор. Беше се върнал. Сигурен съм. Накрая вече не ставаше дума за Сара, нито за него. Дори не ставаше дума за Кира. На края ставаше дума единствено за шейната на Скутър Лариби.

Замълчахме. За няколко секунди настана такава тишина, че сякаш чувах как къщата диша. Случва се, нали знаете. Ако наистина се заслушате.

— Има още нещо, което научих.

— Божичко — най-сетне промълви той. — Какво още?

— Не мисля, че Девор се е върнал от Калифорния, за да убие Мати — отбелязах. — Първоначалният замисъл не е бил такъв.

— А какъв тогава? Да се запознае с внучката си ли? Или да изкупи греховете си.

— Не, за Бога. Още не си разбрал що за човек бе той.

— Ами кажи ми тогава.

— Беше чудовище с човешки образ. Върнал се е да купи Кира, но Мати не я продаваше. После Сара го е завладяла и е започнал да крои планове да убие Ки. Подозирам, че Сара никога не е имала толкова послушен лакей.

— Колко души е убила?

— Не зная със сигурност. И не мисля, че искам да узная. Ако съдим по бележките на Джо и изрезките от вестниците, бих казал, че е имало още четири… „поръчани“ убийства да ги наречем… в годините между 1901 и 1998. Все деца, чиито имена започват с К, все близки родственици на мъжете, които са причинили смъртта й.

— Мили Боже!

— Господ няма нищо общо, струва ми се… но тя ги е накарала да си платят.

— Мъчно ти е за нея, нали?

— Да. Бих я разкъсал на парчета, ако посмее и с пръст да докосне Ки, но разбира се, че ми е мъчно за нея. Била е изнасилена и убита. Детето й е било удавено пред очите й, докато е умирала, повалена на земята. На теб не ти ли става мъчно за нея?

— Донякъде. Знаеш ли кое е било другото момче, онова, което плаче? То ли е, дето е починало от отравяне на кръвта?

— Бележките на Джо се отнасят предимно за него — оттам е тръгнала. Ройс Мерил е знаел историята. Плачещото момче е Редж Тидуел Младши. Става ясно, че през септември 1901-ва, когато Червените шапки изнасят последния си концерт в Касъл Каунти, почти всички в ТР вече знаят, че Сара и момченцето й са били убити, и почти всички имат доста ясна представа чие е пъкленото дело.

Почти през целия месец август Редж Тидуел е „обсаждал“ областния шериф Нимайа Банерман. Отначало се е надявал да ги открият живи — настоявал е да започне издирване — после е искал да намерят поне труповете им, накрая се е примирил и е търсел убиеца… защото щом е приел мисълта, че са мъртви, изобщо не се усъмнил, че са били убити.

Отначало Банерман му съчувствал. Отначало като че всички му съчувствали. Жителите на ТР се отнасяли дружелюбно към чернокожите заселници — точно това най-много вбесявало Джаред — ето защо фаталната грешка на Сън Тидуел е донякъде оправдана.

— Каква грешка?

„Ами заблудил се е, че раят се намира на Марс — помислих си. — Сигурно в ТР са се чувствали като в рая, докато Сара и Кито са тръгнали на разходка и повече не са се върнали. Сигурно им се е струвало, че най-сетне са намерили място, където могат да живеят спокойно, въпреки че са чернокожи.“

— Решил е, че щом са ги третирали като най-нормални хора, когато всичко е било наред, ще продължат да се отнасят човешки с тях и когато всичко се обърка. Но жителите на ТР се съюзили срещу тях. Били възмутени от стореното от Джаред и протежетата му, но когато трябва да избираш между своите и чуждите…

— Заставаш зад своите и тайно переш кирливите си ризи — измърмори Франк И изпи чашата до дъно.

— Именно. Но по времето, когато са свирили на панаира, малката им комуна край езерото вече започвала да се разпада — зная тези неща само от записките на Джо, нали разбираш — в нито една история на града и дума не се споменава за тези събития.

После започнали открито да ги преследват — така казал Ройс на Джо. С всеки изминал ден ставало все по-страшно, но Сън Тидуел не давал да се издума за напускане на градчето, докато не открие какво се е случило със сестра му и племенника му. Очевидно е задържал кръвните родственици, дори след като останалите са тръгнали да търсят по-гостоприемни места.

Сетне някой заложил капана. На около километър и половина източно от така наречената ливада на Тидуел имало горска полянка — по средата й бил забит огромен кръст, издялан от бреза. Джо имаше снимка в студиото. Там чернокожите се събирали на богослужение, след като им забранили да стъпват в местната църква. Момчето често отивало на полянката да се моли или просто да размишлява. Много хора в града знаели за този му обичай. Някой заложил капан на горската пътечка, по която момчето обикновено минавало, като го замаскирал с листа и борови иглички.