Стивън Кинг - Отмъстителите

Стив сграбчи Дейв Рийд за рамото, но момчето го отблъсна с лекота, метна се върху гръба на Маринвил, сграбчи го за шията и започна да го души. А наоколо, под бързо гаснещото небе, койотите продължаваха да вият — такива ужасяващи звуци Стив не бе чувал през целия си живот, макар да бе отраснал в Тексас.

Само по филмите койотите вият така.

И двамата мъже поискаха да я придружат, но Синтия отказа — единият бе прекалено възрастен, а другият — пиян. Портата на задния двор беше отворена. Миг след като мина през нея, младата жена се озова в гъст шубрак, през който с мъка се запромъква към пътеката. Забеляза няколко кактуса (множество подобни растения вече бяха изникнали наоколо и постепенно изместваха нормалната горска растителност), но не им обърна внимание. Съдейки по звуците, някъде по-надолу се биеха — до слуха й долиташе задъхано дишане, после някой изпищя от болка, дочу се глухо тупване от юмручен удар. И койоти. Не се виждаха, но воят им долиташе отвсякъде.

Девойката излезе на пътеката и в същия миг край нея профуча ниска стройна жена в джинси, която дори не я удостои с поглед. Синтия знаеше коя е тя — Ками Рийд, майката на двамата близнаци. След нея задъхан търчеше Брад Джоузефсън. По лицето му се стичаха струйки пот — на угасващата дневна светлина изглеждаше тъй, сякаш от очите му се лееха кървави сълзи.

„Слънцето залязва — отбеляза Синтия и хукна по пътеката след останалите. — Ако не побързаме да се махнем оттук, има голяма вероятност да се загубим. Което няма да е никак забавно.“

Наблизо някой изпищя. Не, не беше писък, а пронизителен писък, изразяващ ужас и скръб. Това е онази Рийд. В мига, в който настигна Брад, Синтия го чу да казва:

— Ах, мамка му!

Широкият му гръб закриваше гледката, но миг след това той се наведе към Ками Рийд и Синтия забеляза два трупа, проснати от двете страни на пътеката. Сенките наоколо ставаха все по-плътни и тя не можа да различи кои са мъртъвците — успя да определи, че са мъже, а смъртта им като че ли не е била лека — но встрани от мелето забеляза Стив и се поуспокои. Пред него беше проснат трупът на обезобразено животно, на което половината глава липсваше.

Ками Рийд бе коленичила край единия от труповете и стенеше, протегнала над него треперещите си ръце. Синтия разпозна късите бели панталони марка „Еди Бауър“ и разбра, че мъртвецът бе единият й син.

„Но те имаха такива прекрасни зъби — ни в клин, ни в ръкав си помисли тя. — Сигурно са стрували на родителите им цяло състояние.“

Брад се мъчеше да откъсне другия близнак (май се наричаше Дейв или може би Дъг) от гърба на Джони Маринвил. Чернокожият гигант бе пъхнал ръце под мишниците на момчето, сключвайки длани зад врата му в желязна хватка. Но малкият Рийд не се предаваше лесно.

— Пусни ме! — крещеше той. — Пусни ме, тъпако! Той уби брат ми! Той уби Джими!

Изведнъж госпожа Рийд млъкна. Вдигна поглед и Синтия чак се изплаши от спокойното, въпросително изражение на бялото й като платно лице.

— Какво? — попита, но тъй тихо, сякаш говореше на себе си. — Какво каза?

— Той уби Джими! — продължаваше да се дере Дейв. Под натиска на ръцете на Брад главата му бе силно приведена напред, но той все пак съумя недвусмислено да посочи Джони, който тъкмо се изправяше на крака. От носа на писателя течеше кръв.

— Не е вярно — промълви Джони. Жената изобщо не го слушаше — Синтия разбра това по пребледнялото й замръзнало лице, но Маринвил не забеляза. — Разбирам какво ти е, Дейвид, но…

Жената сведе очи. Синтия проследи погледа й. И двете видяха 45-калибровия пистолет и едновременно посегнаха към него. Синтия коленичи и всъщност първа го достигна, но това не й помогна особено. Миг по-късно в ръката й се впиха ледени като мрамор пръсти, които измъкнаха оръжието.

— … това беше една ужасна злополука — продължаваше да мърмори Маринвил. Като че ли говореше най-вече на Дейв. Изглеждаше зле, сякаш всеки момент щеше да припадне. — Трябва да мислиш за случилото се като за нелепа злополука. Сякаш…

— Внимавай! — викна Стив, после добави: — Божичко, мадам, недейте! Не!

— Ти си убил Джими — прошепна жената. — Защо? Защо ти е притрябвало да го убиваш?

Но отговорът като че ли не я интересуваше. Вдигна пистолета и се прицели в челото на Джони Маринвил. Синтия не се усъмни нито за миг, че се кани да го убие. И наистина щеше да го убие, ако точно в този миг не се бе появил новодошлият, който застана между Ками и нарочената й цел миг преди тя да дръпне спусъка.