Стивън Кинг - Отмъстителите

Екипът от линейката настоял да я откарат в болницата, за проверят дали не се налага да обгарят, носа й отвътре, макар че кръвоизливът почти бил спрял.

Пипнах Сет и го заразтърсвах. Казах му, че трябва да престане. Той просто ме гледаше, а устните му трепереха. Аз трябваше да спра — бясна и засрамена от себе си. Разтърсвах не когото трябва.

Макар че виждах и другия. Кълна се, че го видях. Криеше се зад очите на Сет и ми се присмиваше. Мисля, че най-ужасяващото нещо в цялата работа е, че ГМ е достатъчно умно да не се закача с Хю Хобарт. И да го остави да гледа отстрани.

Тази нощ се събудих към три часа и установих, че другата половина от леглото е празна. И в банята нямаше никого. Уплаших се и слязох долу. Дневната и кухнята също бяха празни. Слязох до гаража и там завадих Хърб по гащета да седи на тезгяха с инструментите и да плаче. Включих и изведнъж видях колко е отслабнал. Изглежда ужасно . Прегърнах го и той заплака като дете. Все повтаряше, че бил иморен, непрекъснато бил толкова уморен. Споменах как на сутринта ще идем при доктор Евърс. Той се изсмя и каза, че много добре знам. какво му е. Разбира се, че знам.

Късно следобед пред Хобартови отново беше спряла линейка. Веднага щом я видях, хукнах горе да проветя Сет, който уж спеше. Никакъв го нямаше. Прозорецът отворен — и това е прозорец на втория етаж — а от Сет няма и следа. Като излязох, го забелязах на отсрещния тротоар — държеше Том Билингзли за ръка. Хукнах натам и го прегърнах.

— Не бой се, Од, няма страшно — казва Том. — излязъл малко да се поразходи, нали моето дете?

— Да не си посмял да пресичаш улицата сам! — викнах аз. — Да не си посмял! — И пак го разтърсих, не можах да се възспра.

Пълна глупост — все едно да разтърсвам восъчна кукла.

Този път бяха използвали носилката. На нея лежеше У. Хобарт.

— Напоследък ми се струва,че хич не им върви на тия Хобартови — отбеляза Том.

Този седмица господин Хобарт уж е в отпуск, но ще му се наложи да прекара част от нея в окръжната болница. Паднал по стълбите и си счупил крака и тазобедрената кост. После Ким ми каза, че пиел, нищо, че бил църковен настоятел на „Заветът на Цион“. Може и да пие, но не мисля, че това е причината за падането.

Няма горделиво момченце. Никога не е имало, в Сет има нещо друго — не id, не някаква различна проява на неговата личност, не и някакъв стопаджия, а нещо подобно на глист. Умее да мисли, и да говори. Днес ми заговори — нарича се Так.

Снощи някой застрелял ангорската котка на Хобартови. Явно нищо не е останало от нея, освен кръв и козина. Според Ким Айрийн била в истерия и подозирала всички съседи, че искат да им отмъстят, защото тяхното семейство щяло да отиде в рая, а всички останали ще отидем в ада. „И затова превръщат живота ни на земята в ад“ — казала на Ким. Умолявала я да й каже кой го е извършил; обяснила, че Хю бил безкрайно разстроен, изобщо не напускал стаята си и само лежал, плачел и повтатял, че е виновен, защото е грешник. Когато Ким отговорила, че не знае кой е виновен, а и не смята, че някой на Поплър Стрийт е способен да застреля котката на Хобартови, госпожа Хобарт я обвинила, че и тя е като всички и вече нямало да бъдат приятелки. Ким беше много разстроена, но не колкото мен.

За Бога, какво да правя? Още не е наранило сериозно никого, но…

Благодаря ти, Господи. Малко след девет часа зад ъгъла зави товарен микробус и спря пред Хобартови. изнасят се.

Ах, малка година, мръсно копеленце! Как можа! Ах, да можех да те пипна, малка гад такава! Само да оставиш Сет и да ми паднеш.. О Боже, Боже, Боже.

Аз ли сгреших? Да. Въпросът е ДО КАКВА СТЕПЕН грешката е моя. Мили Боже, как ще живея без него! Как ще се оправям с всичко това! Не знаех, че по света има толкова много болка, но ДО КАКВА СТЕПЕН грешката е моя? Ах, Так, година такава, мръсна година. Край на писането в тази тетрадка. Пък и не съм очаквала да ми помогне.

О, Хърб, толкова съжалявам, обичам те, толкова съжалявам.

Днес получих отговор на моето писмо — вече се бях отчаяла. Подписано е от някой си Алън Симс. Работел в някакъв рудник на име „Китайската мина“, в град Деспърейшън, щата Невада. Казва, че видял Бил и семейството му, но нищо не се случило, просто ги развел из мината и те си тръгнали.

Лъже. Може би така и няма да разбера защо, нито какво се е случило в онази мина, но в това поне съм убедена. Лъже.