Стивън Кинг - Отмъстителите

Та това е всичко. Поговорихме още малко, после той ми каза: „Спокойно, моето момиче“ и това бяха последните думи, които съм чула от него… поне на този свят. „Спокойно, моето момиче“, после някакъв си пътуващ идиот го застрелва. Всичките ги застрелва с изключение на Сет. Казах ли ти вече, че полицията още не е успяла да установи калибъра на оръжието, с което са били застреляни? Животът е толкова незавършен в сравнение с книгите и филмите!

И все пак този последен разговор не ми дава покой.. Най-съмнителен ми се вижда глупашкият му изкуствен смях. Никога през целия си живот не съм чувала Бил — моят Бил — да се смее така.

Освен това не съм единствената, която забеляза, че нещо не му е наред. Неговият приятел Калабрезе, на когото всъщност гостуваха в Сан Хосе, каза, че цялото семейство сякаш било мръднало, с изключение на Сет. Говорихме в погребалното бюро, докато Хърб попълваше документите за превоз до Толидо. Джо все се питаше дали пък не са пипнали някой вирус и дали не са болни от грип. „Освен малкия — каза ми той. — Беше като истинска фурия и не излизаше от пясъчника с играчките.“

Хубаво, изписах достатъчно — даже може би пре-пре-достатъчно. Но моля те, помисли и ти по тези въпроси. Впрегни си изобретателния мозък, защото ТОВА НАИСТИНА МЕ ТОРМОЗИ! Няма смисъл да говоря с Хърб — той смята, че било закъсняла скръб. Питах се дали да не споделя съмненията си с Дж. Маринвил, който живее отсреща — изглежда ми толкова мил и чувствителен — но не го познавам достатъчно добре. Тъй че на теб се пада честта. Нали разбираш?

Обичам те, Дж. Липсваш ми. А понякога, особено напоследък, си мечтая отново да сме млади и гадните карти, които са ни чакали, все още да са най-отдолу в цялата колода. Помниш ли как в колежа си мислехме, че ще живеем вечно и само глупавият ни мензис ни заварваше неподготвени?

Спирам, инак отново ще се разплача.

ХХХ (и още хиляди, хиляди пъти по толкова),

Застанал гол до кръста пред огледалото в банята същия този следобед, преди светът да се сгромоляса в ада като кофа, потъваща в кладенец, Коли Ентрейджиън взе три важни решения. Първо, да не ходи небръснат в работните дни. Второ, да престане да пие, поне докато внесе малко ред в живота си — пиеше прекалено много, или поне достатъчно, за да не се чувства съвсем добре, и това трябваше да се прекрати. А третото решение бе да престане да отлага търсенето на работа. В Кълъмбъс имаше три охранителни фирми, негови познати работеха в две от тях, и вече бе крайно време да се раздвижи. Да не е умрял — крайно време бе да престане да мрънка и да продължава да живее пълноценно.

Сега, когато къщата на Хобартови весело гореше в подножието на хълма, а отгоре се задаваха два чудати микробуса, единствената му грижа бе да запази този живот. Черният автомобил, който пълзеше зад розовия, го изпълваше с истински ужас и караше цялото му същество да желае незабавно да се пренесе някъде по-далеч оттук, ако е възможно, в монголската степ. Едва мерна през дъжда двете фигури в кабинката, но и самият микробус бе достатъчен. „Прилича на катафалка от научнофантастичен филм“ — рече си.

— Вътре! — чу се да крещи с все сила — явно дълбоко в себе си продължаваше да изпитва необходимост да издава заповеди. — Веднага всички вътре!

В този миг престана да забелязва хората, скупчени около покойния пощаджия и неговата жена, която нареждаше на умряло и пищеше с все сила — госпожа Гелър, Сюзи и нейната приятелка, семейство Джоузефсън, госпожа Рийд. Маринвил, писателят, бе по-наблизо, но той престана да забелязва и него. Вниманието му се съсредоточи върху хората пред дома на Билингзли — Питър Джаксън, Содерсънови, служителката от магазина, дългокосия с камиона и самия Олд Док, който се бе оттеглил от ветеринарната си практика миналата година, без изобщо да подозира, че го очакват подобни събития.

— Върви! — кресна Коли в мокрото, опулено лице на Гари. В миг му се прииска да го пречука, да го замъкне някъде и да му види сметката, да го запали или нещо подобно. — Заминавай в проклетата КЪЩА! — отзад Маринвил крещеше същите думи, но явно имаше предвид дома на Карвърови.

— Какво… — започна Мариел, заставайки до съпруга си, но после отклони поглед към улицата и очите й се разшириха от ужас. Притисна разперените си длани към лицето си, устата й увисна и за миг на Коли му се стори, че ей сега ще падне на колене и ще запее „Мами“, като Ал Джолсън 28 28 Американски певец (1886–1950), известен с прочувствените си изпълнения. „Май Мами“ е една от най-известните му песни. — Б. пр. .