Стивън Кинг - Сърца в Атлантида

— Здрасти, Уили! Как е?

— Скапах се от бачкане — отвръща Уили и се приближава към Ралф с усмивка. Оставя чантата си на земята с въздишка, бърка в джоба на панталона си и изважда един долар за чашката на Дядо Коледа. Това сигурно е още един измамник, а шапката му не прилича на нищо, но какво от това.

— Какво има вътре в чантата? — пита Ралфи. — Изглежда ми така все едно си разбил касичката на някое малко дете.

— Не, това са гайки и винтове — отговаря Уили. — Вътре има поне към хиляда.

— Ще имаш ли много работа до Коледа?

— Да — отвръща той и изведнъж му хрумва идея за Уийлок. Това е просто една тръпка, само за миг, но и това е начало. — Да. До Коледа ще съм напълно зает. Няма почивка за странни хора като мен, нали знаеш?

На широкото лице на Ралф се появява усмивка.

— Не ми изглеждаш странен.

Уили се усмихва.

— Не знаеш колко странни неща са скрити в сърцето на водопроводчика, Ралфи. Вероятно ще си взема няколко дни отпуск след Коледа. Мисля, че това е прекрасна идея.

— Ще заминеш на юг? Във Флорида?

— На юг? — Уили изглежда стреснат, но после започва да се смее. — А, не. — Не и аз. Имам много работа вкъщи. Хората трябва да се грижат за дома си, иначе покривът може да се сгромоляса върху им, когато задухат силните ветрове.

— Предполагам, че си прав. — Ралф покрива ушите си с вълнената лента. — Ще се видим ли утре?

— Можеш да се обзаложиш — отговаря Уили и протяга ръка. — Дай лапа.

Ралфи се ръкува с него и след това на свой ред подава ръка.

— Дай сега ти една лапа, Уили. Уили го плясва по ръката.

— Как е? Май ти харесва, Ралфи, момчето ми? Усмивката на Ралфи се разширява още повече, за да се превърне в усмивка на малко момче.

— Толкова добре се чувствам, че трябва да те поздравя отново! — вика и отново удря ръката му.

Уили се смее.

— Страшен си, Ралфи! Страшен си!

— Ти също, Уили — отвръща Ралф някак с насмешка. — Честита Коледа.

— И на тебе.

Той остава да стои на същото място и гледа как Ралф се отдалечава в падащия сняг. Зад него на ъгъла Дядо Коледа звъни със своя звънец. Уили вдига чантата и тръгва към входа, но се спира.

— Брадата ти е накриво — казва той на Дядо Коледа. Ако искаш хората да вярват в теб, оправи си шибаната брада.

В кабинета му за „Водопроводни услуги «Мидтаун»“ има голям кашон, пълен с платнени торби, подобни на онези, в които банките доставят монети. Върху тях трябва да има надписи с името на банката, от която идват, но на тези тук нищо не е написано. Уили ги получава направо от компанията в Западна Вирджиния, която ги произвежда.

Той отваря чантата си, бързо отделя навитите банкноти (които ще вземе със себе си у дома) и напълва четири от торбите със събраните монети. В ъгъла на кабинета му има шкаф с надпис „Резервни части“. Уили го отваря. На вратата няма ключалка и вътре се виждат поне още сто торбички, пълни с монети. Поне дванайсет пъти в годината той и Шарън обикалят църквите и оставят торбичките като дарения. Най-много оставят пред „Сейнт Патрик“, където Уили стои с тъмни очила.

„Но не стоя там всеки ден — мисли си, докато се съблича. — Не е нужно да стоя там всеки ден.“ После решава, че ще е добре Бил Шърман, Уили Шърман и Слепият Уили да си вземат една седмица отпуск след Коледа. През тази седмица може би ще имат възможност да се оправят с полицай Уийлок. Да се опитат да го разкарат, освен ако…

— Не мога да го убия — казва си той тихо. — Направо съм загубен, ако го убия. — Нямаше само да е загубен, а Щеше да е прокълнат. От това най-много се притесняваше. Да убиваш във Виетнам беше необходимост и изглеждаше, различно, но това тук не е Виетнам или джунглата. Не беше прекарал всичките тези години в покаяние, за да ги пропилее за миг. Господ го подлага на изпитание.

Проверява го. Тук някъде се крие отговорът. Трябва да има някакъв отговор. Той е просто — извинявам се за израза — твърде сляп, за да го забележи.

Ще може ли да открие скапания кучи син? Разбира се, Не е проблем. Може да намери Джаспър, полицейския смърф. Ще го проследи до момента, в който си свали пистолета и се отпусне, за да си почине. И тогава какво?

Той се притеснява за това, докато сваля грима от лицето си. Изважда папката за ноември и декември и започва да пише все едно и също изречение вътре: „Съжалявам от цялото си сърце, че нараних Каръл“. Изписва цяла страница с тези думи. После прибира папката и облича дрехите на Бил Шърман. Докато прибира обувките на Слепия Уили, погледът му пада върху червения албум. Изважда го, оставя го върху шкафа и го разгръща.