Стивън Кинг - Сблъсък

Далеч на юг от Онтарио, при Шевил, имаше друга група от четирима в малка къща край лъкатушещото към пустинята Алворд шосе № 80.

Другите постове бяха от по двама души и дори десетина такива сновяха от градчето Флора малко встрани от шосе № З на седемдесет километра до границата с Уошингтьн и надолу до Макдермит на границата между Орегон и Невада. Старец в синьо-бял джип. Инструкцията за всички постове беше една и съща: „Убийте го, но не го удряйте по главата.“ Не биваше да има рани или синини над адамовата ябълка.

— Не искам да изпращам обратно повредена стока — беше се изсмял Рандъл Флаг с ужасния си смях.

На север Орегон и Айдахо бяха разделени от Снейк ривър, при която имаше друг пост, където шестима мъже седяха във фургона и играеха на карти с пари без никаква стойност. Реката извиваше натам във формата на подкова, както се изразяваха геолозите, и близо до Коперфилд имаше бент. В седмия ден на септември, когато Стю и групата му уморено се скитаха по шосе № 6 от Колорадо, Боби Тери се намираше в супермаркета на Коперфилд, до него имаше струпана купчина комикси. Питаше се каква ли форма има бентът Оксбоу Дам и дали шлюзовете са отворени или затворени. Орегонската магистрала № 86 минаваше покрай супермаркета.

Той и партньорът му Дейв Робъртс (който сега спеше на горния етаж) бяха разговаряли за бента надълго и нашироко. Валеше цяла седмица. Ами ако бентът се скъсаше? Огромната вълна щеше да помете Коперфилд и добрият стар Дейв можеше да бъде изхвърлен заедно с добрия стар Боби Тери в Тихия океан. По едно време решиха да отидат до бента и да видят дали няма пукнатини, но сетне се отказаха. Заповедта на Флаг беше изрична: „Стойте под прикритие.“

Дейв бе изтъкнал, че Флаг може да се появи навсякъде. Пътуваше много, а и вече се носеха слухове за това как неочаквано може да изникне в затънтено малко градче, където десетина души поправят електропроводите или събират оръжие от някой военен склад. Той се „материализираше“ като призрак. Само че това бе мрачно усмихнат призрак, обут в прашни ботуши с изтъркани токове. Понякога бе сам, а друг път с Лойд Хенрайд, зад волана на голям даймлер, черен като катафалка и също толкова дълъг. Случваше се да върви и пеша. В един момент го нямаше, в следващия се появяваше. Можеше да бъде в Лос Анжелис, а на следващия ден да го видят в Боиз… пеша.

Но Дейв бе подчертал, че дори Флаг не може да бъде едновременно на шест различни места. Един от тях можеше да се промъкне до бента, да го огледа и да се върне. Рискът да ги хване бе едно на хиляда.

„Добре, направи го — бе казал Боби Тери. — Аз ти разрешавам.“ Но Дейв бе отклонил предложението със смутена усмивка. Защото Флаг имаше свои начини да научава всичко, дори и да не се появеше в магазина. Хората разправяха, че има свръхестествена власт над хищните животни. Някоя си Роуз Кингман го видяла как щракнал с пръсти към няколко гарвана на една телефонна жица и те веднага долетели и кацнали на раменете му. Същата Роуз Кингман твърдеше, че те грачели: „Флаг… Флаг… Флаг.“

Той разбираше, че това е смешно. Слабоумните може би щяха да повярват, ала майката на Боби Тери не бе отгледала слабоумен. Знаеше как се разпространяват подобни истории. Самият тайнствен човек сигурно насърчаваше подобни слухове.

Но въпреки това от тези истории го втрисаше, сякаш във всяка от тях имаше частица истина. Някои разправяха, че имал власт над вълците и че можел да всели духа си в тялото на котка. Мъж от Портланд го видял да носи невестулка или риба, нещо дребно. Няма значение какво… но ако той наистина може да говори с животните, като сатанинския доктор Дулитьл? И да предположим, че въпреки заповедите му някои от тях двамата с Дейв отиде да огледа бента и бъде видян? Наказанието за неподчинение бе разпъване на кръст. Боби Тери се надяваше, че така или иначе старият бент няма да се скъса.

Извади цигара „Кент“ и я запали, като се намръщи от вкуса й. След половин година проклетите цигари изобщо нямаше да могат да се пушат. Вероятно за добро. Проклетите неща бяха вредни.

Въздъхна и взе от купчината един комикс. Заглавието бе някаква тъпотия за костенурки нинджа. Захвърли списанието с Рафаело и проклетите му приятели и то се приземи като палатка върху касата. Неща като тези костенурки нинджа те караха да си мислиш, че светът наистина можеше да бъде унищожен.

Взе следващото списание — Батман, герой, в когото можеше да се вярва донякъде — и точно прелисти първата страница, когато забеляза преминаващата по пътя синя джипка. Големите й гуми плискаха наоколо кал и вода.