Стивън Кинг - Сблъсък

— Ама че работа — каза Лари и Стю мрачно кимна.

— Как мислиш, дали някога ще го видим отново, а, Лари?

— Ако не го видим, то седмината — е, може би без Фран, тя беше против това да изпратим Том — ще трябва цял живот да се храним и спим без нито за миг да забравим, че сме го изпратили там.

— И първи в редицата ще е Ник — каза Стю.

Те изпроводиха с поглед Ник, който изчезна в сенките на Бродуей. После мълчаливо погледнаха към къщата на Том.

— Хайде да се махаме оттук — неочаквано каза Лари. — Мисълта за тези препарирани животни… изведнъж от тях ме побиха тръпки.

Когато си отиваха, Ник все още стоеше на поляната до къщата на Том с ръце в джобовете и сведена глава.

На двайсет и осми август Джордж Ричардсън имаше много работа. Помагаха му Лори Констьбъл и Дик Елис. Дик бе помолил за разрешение да изостави медицината, но му бе отказано.

— Работиш чудесно — беше му казал Ричардсън. — На много неща си се научил, а скоро ще научиш още повече. Освен това, работата е твърде много и не мога да се справя сам. Ще се побъркаме, ако след месец-два не се появи още един лекар. Така че приеми поздравленията ми, Дик. Ти си първият студент медик в Свободната зона. Целуни го, Лори.

Тя изпълни молбата му.

Към единайсет сутринта в приемната влезе Фран. Огледа се любопитно и с известно безпокойство. Лори седеше до масата и четеше стар брой на „Лейдис Хоум Джърнъл“.

— Здравей, Фран — каза тя и се изправи бързо. — Бях сигурна, че рано или късно ще се появиш. В момента при Джордж е Кенди Джоунс, но веднага щом се освободи, ще те приеме. Как се чувстваш?

— Много добре, благодаря — отговори Фран.

Вратата на кабинета се отвори и Кенди излезе, а след нея — висок, широкоплещ мъж с кадифени джинси и спортна риза с емблема на крокодил. Кенди със съмнение поглеждаше към шишенцето с розова течност, което държеше в ръката си.

— Сигурен ли сте, че точно това е проблемът? — със съмнение попита тя Ричардсън. — По-рано никога не съм имала подобно нещо. Мислех си, че имам имунитет.

— Както виждате, нямате имунитет — каза Джордж с усмивка. — Не забравяйте баните с нишесте и стойте далеч от тревата.

— Джек има същите оплаквания. Необходимо ли е да идва? — Не, но можете заедно да правите баните.

Кенди тъжно кимна и погледът й се спря на Фран.

— Здравей, Фран, как си?

— Всичко е наред. А ти?

— Ужасно — Кенди протегна шишенцето така, че Фран успя да прочете КАЛАДРИЛ на етикета. — Отровен бръшлян. За нищо на света няма да отгатнете къде съм го хванала. — Лицето й светна. — Но се обзалагам, че ще се досетите откъде го е пипнал Джек.

Те я проследиха с учудени погледи. Сетне Джордж каза:

— Госпожа Голдсмит, нали? От комитета на Свободната зона. Приятно ми е да се запознаем.

Тя му протегна ръка.

— Просто Фран. Или Франи, ако повече ви харесва.

— Добре, Франи. Какво има?

— Бременна съм — каза тя. — И съм ужасно наплашена — неочаквано се разрида.

Джордж сложи ръка на рамото й.

— Лори, ще ми потрябваш след пет минути.

— Добре, докторе.

Той заведе Фран в кабинета и я накара да седне на кушетката.

— Защо плачете? За близнаците на госпожа Уенуърт ли? Тя кимна.

— Беше трудно раждане, Фран. Майката пушеше много. Близнаците бяха твърде дребни. Родиха се късно вечерта и много бързо. Смъртта им може да е причинена от какво ли не.

— Включително и супергрипа.

— Да, дори и супергрипа.

— Така че ще изчакаме и ще видим.

— Не, това не е необходимо. Ще направя всички необходими изследвания и не само на вас, а на всяка жена, която забременее в бъдеще или вече е бременна. В „Дженерал Илектрик“ имаше лозунг: „Прогресът е най-важния продукт на нашето производство.“ В Свободната зона най-важния продукт са децата.

— Но в действителност ние не знаем нищо.

— Не знаем. Но това не е причина да униваш, Фран.

— Добре, ще се помъча да не съм тъжна.

В кабинета влезе Лори и подаде на Джордж нова здравна карта. Той започна да задава на Франи въпроси за здравето й и вписваше отговорите й в съответните графи.

Когато прегледът приключи, Джордж излезе за малко от кабинета. Лори остана при Фран, докато тя се обличаше. Докато закопчаваше блузата си, Лори тихо й каза:

— Възхищавам ти се, знаеш ли. Двамата с Дик като луди се опитваме да си направим бебе. Странно, нали — аз бях тази, която носеше значка за контрол на раждаемостта. Но сега, когато си помисля за значката, ме полазват тръпки. О, Франи, твоето бебе ще е първото. И съм сигурна, че всичко ще бъде наред. Трябва да бъде.