Стивън Кинг - Сблъсък

— Не… но…

През това време глухонемият не преставаше да пише и подаде листа на Стю, комуто се наложи да разгадава някои думи. Обикновено Ник пишеше ясно, но сега бе бързал, вероятно от нетърпение.

„Стю, отсъствието на майка Абигейл не променя нищо, освен може би да повлияе на духа на обитателите на Свободната зона. Дори не съм сигурен какво може да се случи, Хората няма да се разпръснат само защото си е отишла. Просто не ще можем да я посветим в плановете си. Може би така е по-добре“.

— Ще полудея — промълви Стю. — Понякога говорим за нея като за препятствие, което трябва да преодолеем, сякаш е скала, паднала посред пътя. Понякога говориш за нея така, сякаш е Папата и не може да сгреши в нищо, дори да иска. Но аз я харесвам. Какво искаш, Ник? Да открият трупа й през есента в някой от онези каньони на запад от града? Искаш да я оставим там, така че враните да пируват с нея?

— Стю — меко започна Глен, — тя вече е решила да ни напусне.

— По дяволите, каква бъркотия! — възкликна Стю.

До обяд новината за изчезването на майка Абигейл се разпространи из цялата Свободна зона. Както бе предсказал Ник, общото чувство бе по-скоро на примирение, отколкото на тревога. Хората решиха, че сигурно се е оттеглила в уединение, за да потърси съвет от Всевишния, така че да им помогне да изберат правилния път на събранието на осемнайсети

— Не искам да богохулствам и да я наричам Господ — каза Глен, докато ядеше скромния си обяд в парка, — но тя е един вид Негов пълномощник. Можете да определите доколко е силна вярата във всяко общество като наблюдавате как намалява, когато изчезне емпиричният й обект.

— Я повтори пак.

— Когато Мойсей разбил златния телец, евреите престанали да се прекланят пред него. Но Исус го няма отпреди повече от две хиляди години, а хората не само вярват в учението му — те живеят и умират с вярата, че Той ще се завърне. Същото изпитват хората в Свободната зона към майка Абигейл. Ти разговаря ли с тях?

— Да — отвърна Стю. — Просто не мога да повярвам. Старицата се скита неизвестно къде, а всички се безпокоят дали тя ще успее да се върне навреме за събранието, с десетте Божи заповеди, издълбани на каменни плочки навреме за митинга.

— Възможно е и да успее — отвърна мрачно Глен. — Във всеки случай не всички мислят така, например Ралф Брентнър си скубе косите.

— Браво на Ралф — той изгледа внимателно Глен. — Ами ти, плешивко? Какво мислиш за тази каша?

— Ще ми се да не ме наричаш така. Направо е унизително. Но ще ти отговоря… струва ми се малко странно. „Източен Тексас“ се оказа много по-голям реалист и не се поддаде на обаянието, което тя има, за разлика от мен, стария недодялан социолог. Смятам, че тя ще се върне. Просто го зная. Какво мисли Франи по въпроса?

— Нямам представа. Не съм я виждал днес сутринта. знае, може дори да е в гората и да яде скакалци и мед с майка Абигейл. — Той се загледа към планината, извисяваща се сред синкавата мараня на ранния следобед. — Господи, Глен, надявам се нашата старица да е добре.

Франи дори не знаеше, че майка Абигейл си е отишла. Бе прекарала сутринта в библиотеката, четейки книги по градинарство. Не бе единствената. Бе забелязала още неколцина души с книги по фермерство, един млад, очилат мъж, забил нос в „Седем независими източника на електрическа енергия за вашия дом“ и красиво младо момиче, зачетено в изпомачкана книга със заглавие „Шестстотин лесни рецепти“.

Напусна библиотеката към обяд и тръгна към дома си на Уолтън Стрийт. По пътя срещна Шърли Хамет, по-възрастна от нея жена, която бе дошла с Дейна, Сюзън и Пати Крюгер. Сега Шърли изглеждаше значително по-добре, дори се бе разхубавила.

Тя спря, поздрави Франи и попита:

— Кога мислиш, че ще се върне? Зададох същия въпрос на всички, които срещнах. Ако в града се издаваше вестник, бих изпратила писмо с молба да се проведе анкета. Нещо от рода на: „Какво мислите за политиката на сенатора Бангхоул по повод изчерпването на петролните запаси?“ Или нещо подобно.

— Кой да се върне?

— Майка Абигейл, разбира се. От луната ли падаш?

— Какви ги говориш? — попита разтревожено Фран. — Какво се е случило?

— Точно там е работата. Никой не знае. — И Шърли й разказа всичко.

— Просто решила… и тръгнала? — намръщи се младата жена.

— Да. Но ще се върне, естествено — уверено добави Шърли. — Така пише в бележката.

— Ако такава е Божията воля?

— Това е просто начин на изразяване — каза Шърли и хладно изгледа Фран.