Стивън Кинг - Сблъсък

Вълкът отвори уста, за да я погълне.

— …моето име — промълви тя. — Възхвали моето име, името Господне, източник на благодат. Възхвалете го всички, тук на земята…

Вдигна глава и се огледа. Библията бе паднала на пода. Откъм прозореца, гледащ на изток, се процеждаше светлина.

— О, Боже! — извика старицата с треперещ глас.

„Кой донася вода от скалите, когато ни измъчва жажда?“

Това ли било? Мили Боже, това ли било? Затова ли пелената бе паднала пред очите й, правейки я сляпа за това, което трябваше да види?

Горчиви сълзи рукнаха от очите й. Надигна се с усилие и отиде до прозореца. Артритът забиваше остри иглички в ставите на краката й.

Погледна навън и разбра какво трябва да направи.

Отиде до гардероба и съблече бялата памучна нощница Пусна я на земята и остана гола. Тялото й бе толкова сбръчкано, сякаш бе русло на великата река на времето.

— Да бъде Твоята воля — изрече тя и започна да се облича.

След час вървеше бавно на запад по Маплътън авеню към гъстите гори и дълбоките дефилета извън града.

Стю бе в електроцентралата заедно с Ник, когато Глен се втурна и заяви:

— Майка Абигейл ни е напуснала! Ник го изгледа стреснато.

— Какви ги дрънкаш? — попита Стю, отвеждайки Глен встрани от хората, които поправяха турбините.

Приятелят му само кимна. Бе изминал осем километра с велосипед и още дишаше тежко. Сетне обясни:

— Отидох да й разкажа за вчерашното събрание. И да й пусна касетата, ако пожелае да я чуе. Исках да й обясня за Том, защото изпитвах известни съмнения… това, което каза Франи, ми попречи да заспя цяла нощ. Отидох при майка Абигейл рано сутринта, защото Ралф каза, че днес ще пристигнат още две групи, а тя обича да посреща новодошлите. Стигнах до дома й към осем и половина. Когато почуках на вратата, никой не ми отвори, затова си позволих да вляза. Мислех си, че ако е заспала, ще си тръгна… исках да се уверя, че не е мъртва или нещо подобно… все пак е доста стара…

Ник не откъсваше поглед от устните на Глен.

— Вътре нямаше никой. Намерих това на възглавницата й. — Той подаде лист хартия, изписан с едър, несигурен почерк. Посланието гласеше:

„Налага се да замина за известно време. Предполагам, че съм съгрешила и зная какво иска от мене Бог. Бях прекалено горда и Той иска отново да намеря мястото си сред помощниците Му. Скоро отново ще бъда при вас, ако такава е волята Му.“

— Проклет да съм, ако разбирам нещо! Какво да правим сега? Какво мислиш, Ник?

Ник взе бележката и я прочете внимателно, сетне я върна на Глен. Яростта бе изчезнала от лицето му и сега изглеждаше тъжен,

— Предполагам, че ще трябва да насрочим събранието за тази вечер — каза Глен.

Ник поклати глава. Извади бележника си и написа нещо, откъсна листа и го подаде на Глен. Стю също прочете бележката, като надникна над рамото му.

„Човек предполага, Бог разполага.“ Майка Абигейл харесваше този израз, често го повтаряше. Глен, ти самият твърдеше, че тя се ръководи от своите принципи; Бог, разум, собствените си заблуди… Какво да правим? Напуснала ни е и не можем да променим нищо.

— Но хората… — започна Стю.

— Естествено ще се вдигне шум — каза Глен. — Ник, не трябва ли да съберем комитета и да го обсъдим?

Ник написа: „С каква цел? Защо да се събираме, когато, няма да решим нищо?“

— Ами можем да организираме издирване. Едва ли е отишла много далеч.

Ник два пъти загради фразата „Човек предполага, Бог разполага“. Под нея написа: „Ако я откриете, как смятате да я върнете тук? Окована във вериги ли?“

— Разбира се, че не! — възкликна Стю. — Но не бива да я оставим да се лута сама, Ник. Втълпила си е някаква налудничава идея, че е обидила Господ. Какво ще стане, ако реши да отиде в някое пусто място като онзи човек от Стария завет?

Ник написа: „Убеден съм, че ще направи точно това“.

— Ето, видя ли!

Глен сложи ръка на рамото на Стю.

— Успокой се, Източен Тексас. Нека обмислим нещата спокойно.

— По дяволите, обмислянето! Как ще оставим старицата да се скита през целия ден и през нощта докато умре от изтощение? Докато умре от слънчев удар или от измръзване!

— Става въпрос за майка Абигейл, а тук тя е равна на Папата. Щом той реши да тръгне към Йерусалим, би ли спорил с него, ако си добър католик?

— По дяволите, не разбираш ли, че не е същото?

— Напротив, съвсем същото е. Наистина. Във всеки случай поне така смятат жителите на Свободната зона. Стю, убеден ли си, че Бог не й е заповядал да отиде в гората?