Стивън Кинг - Сблъсък

Фран: „Не ми се вярва да се стигне чак дотам, нали? Нали! Хей нима някой от вас си мисли, че хората ни могат да бъдат подложени на изтезания?“

Ник: „… преди да издаде и майчиното си мляко. Ала не и Том. Ако репетира историята си достатъчно време, той не само ще я научи наизуст, а ще повярва в нея. Никой няма да е в състояние да го уличи в лъжа. Всъщност умствената му изостаналост му е плюс в подобна мисия. Навярно думата «мисия» ви се струва претенциозна, но става въпрос точно за това.“

Стю: „Така ли е, Ралф?“

Ралф: „Има още нещо.“

Сю: „Ако наистина заживее с тази измислена история, как, по дяволите, ще разбере кога е време да се прибере у дома, Ник?“

Ралф: „Извинете, госпожо, но нали точно за това става дума.“

Сю: „Аха.“

Ник (чете Ралф): „Преди да изпратим Том, можем да го подложим на хипноза. Това не са празни приказки. Когато тази идея ми дойде наум, разговарях със Стан Ноготни да се опита да го хипнотизира. Стан го е правил някога за забавление на компаниите по разни сбирки. Чувал съм го да го разказва. Е, та Стан не беше много сигурен, че ще се получи… успя да хипнотизира Том само за шест секунди.“

Стю: „Старият Стан си знае занаята, а?“

Ник: „Още когато го срещнах в Оклахома, заподозрях, че Том може да бъде податлив на хипноза. Очевидно преди години той сам се е научил да се самохипнотизира до известна степен. Това му помага да прави смислови връзки. Не разбираше какви са ми намеренията, когато се видяхме за пръв път — нали съм глухоням — не можех да говоря, нито да отвърна на въпросите му. Показах му със знаци, че съм глухоням, но той не ме разбираше. Сетне изведнъж «изключи». Това е най-точната дума. Вцепени се и погледът му започна да блуждае. После дойде на себе си точно като при хипноза, когато ти кажат, че е време да се събудиш. И тогава ме разбра. Просто ей така. Дойде на себе си и знаеше всичко за мене.“

Глен: „Невероятно!“

Стю: „Несъмнено.“

Ник: „Преди пет дни накарах Стан да опита пост-хипнотично внушение. Идеята беше следната: половин час, след като извади Том от хипнозата, Стан трябва да каже «Умирам от желание да видя слон», при което младежът ще изпищи неудържимо желание да отиде в ъгъла и да застане на главата си. Стан действително го изпробва, при което Том се втурна към ъгъла и се изправи на главата си. Всичките играчки и топчета изпадаха от джобовете му. Сетне седна на пода усмихна ни се и каза: «Чудя се защо Том Кълън взе, че направи това.»“

Глен: „Все едно, че го чувам.“

Ник: „Обясних ви подробно случая, тъй като той доказва две мои твърдения. Първо, можем да внушим на Том точно кога да се върне. Най-лесният начин е да се ръководим от луната. От пълнолунието. Второ, като го подложим на дълбока хипноза когато се върне, ще получим пълна информация за всичко, което е видял.“

Ралф: „Това е всичко, което Ник е написал. Уф!“

Лари: „Прилича ми на един стар филм, който гледах много отдавна — «Кандидатът от Манджурия».“

Стю: „Какво?“

Лари: „Нищо.“

Сю: „Имам въпрос към Ник. Ще програмираш ли Том — предполагам че това е правилната дума — да не издава никаква информация за нашата дейност?“

Глен: „Ник, позволи ми да отговоря и, ако доводите ми се различават от твоите, поклати глава. Бих казал, че Том няма нужда от програмиране. Да го оставим да говори каквото пожелае. И без това пазим всичко, свързано с Флаг, в дълбока тайна, а той едва ли сам би се досетил за заговора ни… дори кристалната му топка «да работи».“

Ник: „Точно така.“

Глен: „Добре. Подкрепям Ник. Според мен няма какво да губим, можем само да спечелим. Идеята е много смела и оригинална.“

Стю: „Предложението се приема. Можем да продължим с обсъждането ако пожелаете, но не за дълго. Иначе ще стоим тук цяла нощ. Има ли други въпроси?“

Фран: „Разбира се. Каза, че няма какво да губим, Глен. Ами помислихте ли за Том? Възможно ли е да бъдем така бездушни? Може би не ви интересуват хората, които ще бъдат изтезавани, но аз нямам покой. Как може да сте толкова коравосърдечни? А Ник предлага да го хипнотизират така, че да се държи… като кокошка без глава! Как не те е срам, Ник! Мислех, че ти е приятел!“

Стю: „Фран…“

Фран: „Не, ще кажа всичко. Няма да напусна комитета, нито ще се разсърдя, ако гласувате против мен, но ще кажа всичко, което мисля. Наистина ли искате да превърнете това мило объркано момче в робот? Никой ли от вас не разбира, че започваме отново със старите методи? Не го ли разбирате? Какво ще правим, ако го убият, Ник? Ами, ако убият всичките? Ще изобретим някакви нови вируси? Подобрена серия на супергрипа?“