Стивън Кинг - Сблъсък

Лари: „Имам предложение. Предполагам, че за тези, които не го познават, ще прозвучи налудничаво, но идеята ми може да се окаже добра. Предлагам да изпратим съдията Ферис.“

Сю: „Какво, този старец! Лари, да не си полудял?“

Лапи „Той е най-проницателният човек, когото познавам. Всъщност съдията е едва на седемдесет. Роналд Рейгън бе президент на по-преклонна възраст.“

Фран: „Не съм сигурна, че идеята е добра.“

Лари: „Но той е здрав и силен. Смятам, че тайнственият човек едва ли ще заподозре, че някакъв старец го шпионира… а не бива да забравяме, че този Флаг е адски мнителен. Вероятно е нащрек за подобен ход и не бих се изненадал, ако е поставил специални часови, които да проверяват хората, идващи при него, за да се предпази от евентуални шпиони. Освен това — може да ви прозвучи цинично и бездушно, особено на Франи, — но ако с него се случи нещо, то няма да загубим човек, комуто предстоят още дълги години живот.“

Фран: „Прав си. Действително звучи отвратително.“

Лари: „Мога само да добавя, че Съдията ще се съгласи. Наистина иска да помогне. А пък аз съм на мнение, че ще се справи.“

Глен: „Какво мислят останалите?“

Ралф: „Не познавам този човек. Но не смятам, че трябва да го отхвърлим само защото е възрастен. Все пак вижте кой ни ръководи — старица, прехвърлила стоте.“

Глен: „Мисля, че имаш право. Някой друг за изказване?“

Сю: „Чуй, Лари. Какво ще стане, ако Съдията успее да заблуди тайнствения човек, а после умре от сърдечен удар, докато се връща насам?“

Стю: „Това може да се случи на всекиго.“

Сю: „Съгласна съм…, но с възрастен човек като този рискът е по-голям.“

Лари: „Така е, но не познаваш Съдията, Сю. В противен случай щеше да разбереш, че преимуществата му са повече от недостатъците. Той наистина е много умен. Защитата се оттегля.“

Стю: „Мисля, че Лари е прав. Това е нещо, което Флаг може и да не очаква. Поддържам предложението. Други, които са съгласни?“

Комитетът гласува единодушно за кандидатурата на съдията.

Сю: „Е, подкрепих те, Лари, сега е твой ред да ми помогнеш.“

Лари: „Да, така е в политиката (бурен смях). Кого предлагаш?“

Сю: „Дейна.“

Ралф: „Коя Дейна?“

Сю: „Дейна Юргенс. Тя е най-смелата жена, която познавам. Естествено, има един недостатък — не е на седемдесет, но смятам, че ако й обясним за какво става дума, ще се съгласи.“

Фран: „Да — ако наистина трябва да го направим, смятам, че тя ще се справи. Поддържам предложението.“

Стю: „Добре. Кой ще гласува «за»?“

Предложението бе прието единодушно.

Глен: „Кой ще е третият?“

Ник (чете Ралф): „Ако на Фран не й хареса предложението на Лари, то страхувам се, че моето ще й хареса още по-малко. Предлагам…“

Ралф: „Ник, да не си полудял? Какво искаш да кажеш!“

Стю: „Хайде, Ралф, просто го прочети.“

Ралф: „Добре…тук пише, че иска да предложи… Том Кълън.“

Вдигна се врява.

Стю: „Добре. Ник има думата. Изписа вече куп хартия така че, чети, Ралф.“

Ник: „Първо, познавам Том също така добре, както Лари познава съдията, а може би и по-добре. Той обича майка Абигейл. Ще направи всичко за нея, включително да се пече на бавен огън. Без майтап — така е. Ако го помоли, би се самозапалил.“

Фран: „Е, Ник, никой не го оспорва, но Том е…“

Стю: „Остави, Фран — нека Ник се изкаже“.

Ник: „Второ, Врага не очаква да изпратим като шпионин някой малоумен. Общата ви реакция на моето предложение може би е най-добрият аргумент в негова полза.

Трето, искам да кажа, че независимо от забавеното си умствено развитие, Том не е идиот. Веднъж, по време на ураган, той ми спаси живота и действаше много по-бързо от когото и да било в същата ситуация. Том се държи като дете, но дори детето може да се научи да върши определени неща. Не виждам проблем, ако го накараме да запамети много простичка история. В края на краищата може да си помислят, че сме го натирили защото…“

Стю: „Защото не искаме да ни замърсява «генната банка» Идеята е прекрасна.“

Ник: „… защото е умствено недоразвит. Той дори може да каже, че ненавижда онези, които са го прогонили и че иска да си отмъсти. Именно това трябва да му се набие в главата на всяка цена.“

Фран: „О, не. Не мога да повярвам…“

Стю: „Думата има Ник. Нека спазваме реда.“

Фран: „Съжалявам.“

Ник: „Може да ви се стори, че поради умственото си изоставане Том много по-лесно би си признал истината, но…“

Лари: „Да?“

Ник: „… но всъщност е обратното. Ако кажа на Том, че е длъжен да повтаря неизменно историята, която ще му внушим той ще го направи. Тъй нареченият «нормален» човек може да издържи броени часове изтезания с вода, с електрошокове или пък забиване на клечки под ноктите, но…“