Стивън Кинг - Сблъсък

Харолд я бе почувствал и намразил.

Отвъд планината имаше още един Харолд. Парче от злокачествено образувание, една-единствена клетка от умиращ организъм, едничък представител на карцинома, който бе разяждал старото общество. Една-единствена клетка, която вече бе започнала да се възпроизвежда. В обществото щеше да се разгори пак старата схватка между здравата и болната тъкан — борба за територия. Ала пред всяка една клетка стоеше старият като света въпрос, въпросът, зададен още в райската градина — дали да отхапят ябълката или не? Там, на запад, вече ядяха ябълков пай и пиеха ябълков сок. Унищожителите на рая се намираха там, там бяха мускетарите на злото.

А той самият, когато му се бе предоставил шансът да приеме нещата такива, каквито са, бе отхвърлил тази нова възможност. Да я приеме би било равносилно на самоубийство. Раните от всички преживени унижения сякаш се отвориха и от тях потече кръв. Мъртвите му мечти и амбиции възкръснаха и изпълзявайки от гробовете си, го попитаха нима може да ги забрави така лесно. В Свободната зона той ще бъде просто някой си Харолд Лодър. Отвъд планината може да бъде принц. Злото неудържимо го привличаше. Бе като зловещ панаир — виенски колела, чиито светлини кръжат над мрачния пейзаж, безкрайна допълнителна атракция, изпълнена с изроди като Харолд, докато в голямата цирковата палатка лъвовете разкъсват зрителите. Дисхармоничната музика на хаоса го зовеше.

Отвори дневника си и под светлината на звездите решително започна да пише:

12 август 1990 г. (призори)

Твърди се, че най-страшните човешки пороци са гордостта и омразата. Но дали е вярно? Според мен те са най-големите добродетели. Да се откажеш от тях означава да се промениш в името на всеобщото добруване, заради благото на света. Много по-благородно е да ги приемеш, тоест светът да се промени за твое добро. Предстои ми голямо приключение.

Той затвори тетрадката. Влезе в къщата, прибра дневника в скривалището му в камината и внимателно намести плочата. Отиде в банята, постави нощната лампа на мивката така, че да осветява огледалото, и цели петнайсет минути се усмихва по различен начин. С всеки изминал ден това му се удаваше по-лесно.

Из целия Боулдър бяха разлепени плакатите на Ралф за общото събрание на осемнайсети август. Бяха проведени множество дискусии, повечето посветени на добрите и лошите страни на седемчленния комитет.

Тази вечер майка Абигейл си легна напълно изтощена още преди залез слънце. Цял ден потокът от посетители не бе секвал. Всички искаха да научат мнението й. Бе им казала, че повечето от предложенията на комитета са доста добри. Хората се интересуваха, дали би приела да членува в един постоянен комитет, ако такъв бъде сформиран на събранието. Тя им отвърна, че ще е малко уморително за нея, но не би отказала да помогне с каквото може на избраните представители. Увериха я многократно, че всеки постоянен комитет, който откаже помощта й, ще бъде ликвидиран незабавно. Майка Абигейл си легна уморена, но доволна.

Същото стори и Ник Андрос. Благодарение на плаката, изработен на старата циклостилна машина, само за ден Свободната зона се бе преобразила от неорганизирана група бежанци в потенциални избиратели. Това се харесваше на хората: даваше им чувството за сигурност след дългия период на „свободно падане“.

Следобед Ралф го закара до електростанцията. Двамата със Стю решиха да проведат вдругиден предварителното съвещание в квартирата на Франи и Стю. Това даваше на седмината още два дни, през които да изслушат мнението на останалите хора.

Ник се усмихна и с жест им напомни, че е глух.

— Да четеш по устните е даже по-добре — каза Стю. — Знаеш ли, Ник, започвам да си мисля, че ще се справим с тези скапани генератори. Бред Кичнър работи като звяр. Ако имахме днес десетима като него, до първи септември градът щеше да функционира нормално.

Ник направи знака „О’кей“ и те влязоха в сградата.

Същият следобед Лари Ъндърууд и Лио Рокуей се отправиха на запад към дома на Харолд, който се намираше на „Арапахо Стрийт“. Лари бе метнал на гръб сака, с който бе пребродил цялата страна, но сега в него имаше само бутилка вино и половин дузина шоколадчета „Пейдей“.