Стивън Кинг - Сблъсък

Харолд най-сетне успя да измъкне един от пистолетите си. Насочи го и стреля по мургавия мъж. Разстоянието между тях бе около петнадесет стъпки. Не го улучи. В розовата каравана вляво, точно до главата на мъжа, се появи дупка от куршум. Мургавият непознат погледна към Харолд и изломоти:

— Сега те убих, копеле.

— Не го прави! — изкрещя Харолд, хвърли пистолета на земята и вдигна ръце над главата си.

Мургавият стреля три пъти срещу него. И трите пъти не улучи. Третият куршум за малко да уцели Харолд, ала само отнесе ауспуха на мотора, който се преобърна. Харолд и Глен се озоваха на земята.

Бяха изминали вече двадесет секунди. Харолд и Стю лежаха на пътя. Глен седеше, скръстил крака, а изражението му показваше, че не е наясно нито къде точно се намира, нито какво точно става. Франи се опитваше отчаяно да застреля мургавия, преди той да е улучил Харолд или Стю, но пушката й отказваше да стреля, спусъкът не помръдваше, защото бе забравила да махне предпазителя. Схватката между мъжа и русата продължаваше. Вече две жени се бореха за изпуснатата на земята пушка.

Като сипеше псувни на език, който несъмнено беше италиански, мургавият отново насочи пистолета си към Харолд. В този момент Стю стреля, челото на мъжа хлътна навътре и той се строполи на земята като чувал с картофи.

Трета жена се беше включила в битката за пушката. Мъжът, който я бе изпуснал, се опита да блъсне нападателката. Тя протегна ръка, хвана го яко за топките и стисна с все сила. Франи видя как жилите на ръката й изпъкнаха от усилието. Мъжът изрева и загуби всякакъв интерес към пушката. Притисна ръце между краката си и се запрепъва, превит на две.

Харолд допълзя до пистолета си, който лежеше на пътя, и скочи отгоре му. Взе го и стреля по мъжа, който се държеше между краката. Стреля три пъти и трите пъти не улучи.

„Точно като Бони и Клайд — помисли си Франи. — Божичко, навсякъде има кръв!“

Русата с щръкналата коса бе победена в схватката за пушката. Мъжът успя най-сетне да докопа оръжието и ритна жената. Вероятно се целеше в корема й, само че улучи крака й. Жената заотстъпва назад, размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, и тупна на мокрия асфалт.

„Сега вече ще я застреля“ — помисли си Франи, ала мъжът се завъртя като пиян войник и започна да стреля в трите жени, които още стояха скупчени край колата.

— На ви! Кучки! — изрева този джентълмен. — На ви!

Една от жените падна на земята и започна да се мята като риба, улучена с харпун. Другите две побягнаха. Стю стреля по мъжа, но не успя да го улучи. Той от своя страна стреля по една от жените и я уцели. Тя вдигна ръце към небето и падна. Третата мигновено зави наляво и се скри зад розовата каравана.

Другият мъж, този, който не успя да си вземе обратно пушката, все още се държеше за топките и се препъваше. Една от жените насочи двуцевката към него и натисна и двата, спусъка, стиснала клепачи и с отворена уста, в очакване на гърмежа. Такъв не последва. В пушката не бяха останали патрони. Обърна я наопаки, хвана я здраво за цевта и с все сила замахна с приклада. Не успя да улучи италианеца в главата, но го цапардоса по врата, точно над дясното рамо. Мъжът падна на колене. Лазейки, се опита да избяга. Жената, която беше облечена в синя тениска с надпис „Държавен университет на Кент“ и сини дънки, продължи да го налага с приклада. Мъжът продължи да пълзи, макар че кръвта му се лееше, а жената продължаваше да го удря.

— На ви, кучки такива! — изрева другият мъж и стреля по някаква замаяна жена на средна възраст, която си говореше сама. Разстоянието до нея беше едва метър, тя можеше да се протегне и да пъхне пръст в цевта. Въпреки това той не я уцели. Натисна пак спусъка, ала куршумите се бяха свършили.

Харолд сега държеше пистолета в двете си ръце, както бе виждал да правят ченгетата по филмите. Натисна спусъка и куршумът прониза лакътната става на мъжа. Той изпусна пушката си и започна да подскача нагоре-надолу, като непрестанно и пронизително викаше нещо неразбираемо. На Франи й напомни заека Роджър, който повтаря „мооооля!“.

— Улучих го! — извика Харолд тържествуващо. — Улучих го! Улучих го!

Франи най-сетне се сети да свали предпазителя. Тъкмо го стори, когато Стю отново стреля. Мъжът с простреляния лакът падна, като този път се хвана за корема. Продължи да крещи.

— Боже мили, Боже мили! — повтаряше тихо Глен. Закри лице с ръце и се разплака.

Харолд стреля. Мъжът отскочи и престана да крещи.

Жената с тениската с надписа отново фрасна с все сила мъжа с приклада на пушката. Този път го улучи в главата. Прикладът от орехово дърво и черепът на мъжа се счупиха едновременно.