Стивън Кинг - Сблъсък

Харолд хвърли към Стю смутен поглед.

— Разбихме ги, а, Стю? Смазахме ги. Скъсахме им задниците.

— Да.

— Така трябваше, човече — продължи Харолд нетърпеливо, сякаш Стю беше на противоположното мнение. — Или те, или ние!

— Щяха да ви пръснат главите — промълви Дейна Юргенс. — Бях с двама други мъже, когато ни нападнаха. Застреляха Рич и Деймън от засада. След като ги убиха, изстреляха по един пълнител в главите им за всеки случай. Естествено, че така трябваше да постъпите. Иначе сега щяхте да сте мъртви.

— Иначе сега щяхме да сме мъртви! — възкликна Харолд.

— Всичко е наред, Харолд. Успокой се — смъмри го Стю.

— Естествено! — извика възторжено младежът. Започна да рови нервно в раницата си, извади шоколад „Пейдей“ и за малко да го изпусне на земята, докато му махаше опаковката. Изруга и после настървено го захапа, като го държеше с две ръце, сякаш бе близалка.

Стигнаха къщата. Харолд непрекъснато се пипаше ту тук, ту там, докато ядеше шоколада, за да се увери, че не е ранен. Гадеше му се. Страхуваше се да погледне панталона си, защото май се беше напикал, когато „веселбата“ край розовата каравана достигна връхната си точка.

Докато обядваха, разговорът се поддържаше главно от Дейна и Сюзън. Повечето от тях само поровиха из чиниите си, но всъщност никой не хапна.

Жената, чието име не знаеха, се сви в най-отдалечения ъгъл на прашната кухня. Шърли Хамет седна на масата с тях, хрупайки бисквити, като не спираше да си приказва сама.

Дейна напуснала Ксения в компанията на Ричард Дарлис и Деймън Бракнел. Колко живи са останали в Ксения? Видяла само трима — един много възрастен мъж, една жена и малко момиченце. Дейна и двамата й приятели ги попитали дали искат да тръгнат с тях, но старецът само им махнал с ръка да си вървят и изломотил, че „има работа в пустинята“.

Около 8 юли Дейна, Ричард и Деймън започнали да сънуват кошмари за някакъв зъл дух. Много страховити сънища. Рич дори си втълпил, че този зъл дух е истински човек и че живее в Калифорния, продължи разказа си Дейна. Смятал, че с този човек, ако изобщо е човек, била свързана „работата“, която имали онези тримата в пустинята. Дейна и Деймън започнали да се безпокоят за душевното състояние на приятеля си. Рич твърдял, че човекът от сънищата бил истински злодей и че събирал цяла армия от такива като него. Казал, че тази армия скоро ще тръгне на изток и ще пороби всички останали живи първо в Америка, а след това и в останалия свят. Дейна и Деймън една вечер тайно обсъдили как да избягат от Рич и стигнали до заключението, че собствените им сънища се дължат на натрапчивите халюцинации и самовнушенията на Рич.

В Уилиамстаун, след един завой на магистралата, се озовали пред огромен камион за смет, преобърнат по средата на пътя. До него били паркирани кола, комби и автомобилен кран.

— Сметнахме, че сме попаднали на някоя катастрофа — каза Даяна и стисна една бисквита между пръстите си, която се превърна в трохи. — Което именно се искаше от нас.

Слезли от моторите си, за да заобиколят камиона, и тогава четиримата злодеи (според определението на Рич) открили огън от канавката. Убили Рич и Деймън, а Дейна взели със себе си. Тя била четвъртото постъпление в тяхната зоологическа градина или харем, както сами се изразявали.

Сред другите била Шърли Хамет, която по онова време още не си говорела сама, а била почти нормална, макар че била неколкократно изнасилвана отпред и отзад и принуждавана ла прави френска любов и с четиримата мъже.

— А веднъж, когато не искаше да отиде с един от тях в храстите, Рони я би с бодлива тел по голия задник и после три дни й тече кръв от ануса.

— Боже милостиви! — възкликна Стю. — Кой беше той?

— Мъжът с двуцевката — отвърна Сюзън Стърн. — Онзи, на когото му размазах мозъка на пихтия. Иска ми се да лежи тук на пода, за да мога пак да го направя.

Брадатият с очилата го наричали просто Док. Той и Върджи били в някакво военно поделение, което било изпратено в Ейкрън, когато избухнала грипната епидемия. Работата им била „връзки с медиите“, което на езика на армията означавало „потискане и контрол над медиите“. Когато тази работа била горе-долу свършена, се заели с „контрол над тълпите“, което на езика на армията означавало, че крадците, които се опитвали да избягат, трябвало да ги застрелват, а тези, които не бягали — да ги бесят. Към 27 юни във веригата от команди, които стигали до тях, имало повече дупки, отколкото брънки. Много хора от поделението вече били болни и не можели да си вършат работата, което и без това нямало особено значение, защото жителите на Ейкрън били твърде слаби, за да могат да четат вестниците, а още по-малко да ограбват банки и бижутерски магазини. На 30 юни поделението изобщо не съществувало. Тези, които не били мъртви, избягали. Всъщност Док и Върджи били единствените двама, които са избягали и започнали нов живот като собственици на зоологическа градина. Гарви се присъединил към тях на първи юли, а Рони — на трети. От този момент насетне не допускали нови членове в своя специален малък клуб.