Стивън Кинг - Сблъсък

— Да, но след време вие жените сте станали повече от тях — намеси се Глен.

За обща изненада Шърли Хамет проговори.

— Хапчета — каза тя, гледайки ги с малките, уплашени очички на хваната в капан мишка зад посивелия си бретон. — Хапчета всяка сутрин преди ставане и всяка вечер преди лягане. Възбудителни и успокоителни. — Гласът й заглъхна и последните думи почти не се чуха. След кратка пауза тя отново си замърмори сама.

Сюзън Стърн продължи да разказва. Нея самата и една от убитите жени, Рейчъл Кармоди, ги пипнали на 17 юли, близо до Кълъмбъс. Тогава групата пътувала с две коли комби и един автомобилен кран, който използвали, за да си разчистват пътя от автомобили. Док държал аптечката в една чанта, привързана на колана си. Имал хапчета за всички случаи.

— Събуждах се сутрин, изнасилваха ме два-три пъти и после чаках Док да раздаде хапчетата — каза Сюзън със сух, прозаичен тон. — Имам предвид хапчетата за през деня. Още на третия ден… ъъъ, вагината ми, нали знаете, беше жестоко ожулена и нормалният полов акт беше изключително болезнен. Затова все се надявах, че Рони ще дойде при мене, защото той си падаше единствено по минетите. Но след хапчетата се успокояваш. Не ти се доспива, просто се успокояваш. Престава да ти пука, след като изпиеш няколко от синичките. Иска ти се единствено да си седиш с ръце в скута и да гледаш красивата гледка или да наблюдаваш как разчистват пътя с крана. Един ден Гарви се вбеси, защото едно момиче, не беше на повече от дванадесет, не искаше да… няма да ви кажа какво. Беше толкова гадно и отвратително, че не мога дори да го кажа. Гарви й пръсна черепа. Нищо не почувствах. Бях си съвсем спокойна. След време направо преставаш да мислиш как можеш да избягаш. Започваш да желаеш ония сини хапченца повече от самото бягство дори.

Дейна и Пати само кимаха в знак на съгласие.

Мъжете скоро осъзнали, че осем жени са най-оптималната бройка за тях. Когато хванали Сюзън на 22 юли, след като убили петдесетгодишния мъж, с когото пътувала, убили една доста стара жена, която била в зоологическата градина от около седмица. А когато пипнали и жената с неизвестно име близо до Арчболд, застреляли едно шестнадесетгодишно момиче, което страдало от късогледство, и го оставили да лежи в канавката.

— Док дори се шегуваше с това — каза Пати. — Предупреждаваше ни да не минаваме под стълби и да не оставаме черни котки да ни пресичат пътя. „Никога няма да позволя да станем тринайсет“ — казваше ни.

На двайсет и девети видели групата на Стю за пръв път. Зоологическата градина била разположена на лагер на една поляна за пикник, точно до междущатската магистрала, когато четиримата минали с моторите си.

— Съвсем ясно и точно ни обясниха чие място ще заемеш ти — каза им съвсем тихо Дейна и посочи с глава Шърли Хамет, която продължаваше да си мърмори и да яде бисквити.

— Горката жена! — каза Франи.

— Дейна реши, че във вас е единственият ни шанс — каза Пати. — Или по-точно казано, последният ни шанс. Във вашата група има трима мъже, Дейна и Хелън Роджет ви видели. Трима въоръжени мъже. А и Док вече бе станал доста самоуверен, че номерът му с преобърнатата каравана по средата на пътя действа безпогрешно. Винаги се държеше като началник и мъжете, когато срещнехме такива, просто му се подчиняваха. След което просто ги застрелваха. Номерът им беше просто перфектен.

— Дейна ни помоли да не пием хапчетата тази сутрин — продължи Сюзън. — Бяха станали малко нехайни и не следяха така внимателно дали наистина ги гълтаме, а и знаехме, че тази сутрин ще са много заети да изтеглят голямата каравана на средата на пътя и да я преобърнат. Не казахме на всички какъв беше планът ни. Само на Дейна, Пати, Хелън Роджет… и на едно от момичетата, което Рони застреля. И аз, разбира се, знаех. Хелън каза, че ако ни хванат, че не сме глътнали хапчетата, направо ще ни застрелят. На което й отговорих, че рано или късно ще го направят, а ако имахме поне малко късмет, щеше да е по-скоро. И тя естествено знаеше, че съм права. Затова и рискувахме.

— Държах хапчето доста дълго в устата си. Дори беше почнали да се разтваря, преди да успея да го изплюя, без да ме видят — каза Пати и погледна към Дейна. — Мисля, че Хелън е глътнала нейното и затова реагираше толкова бавно.

Дейна кимна. Тя гледаше Стю с неприкрита симпатия, което още повече разстрои Франи.

— Щяхме да успеем, дори и ако ти не беше разбрал какво става, приятелю.

— Не се усетих достатъчно бързо — каза Стю. — Следващият път ще съм по-добър. — Той стана от стола, приближи се до прозореца и се загледа навън. — Знаете ли, че това особено ме притеснява. Колко бързо започваме да схващаме всички.