Стивън Кинг - Сблъсък

Не последва никакъв звук, освен търкането на въжето в клона и граченето на гарваните в полето. Тя подпря прорязаното си от бръчки чело върху ствола на старото ябълково дърво, което баща й бе засадил толкова отдавна, и се разрида горчиво.

Тази нощ сънува, че отново се изкачва по стълбите към общинската зала. Беше млада и красива, бременна в третия месец, а на бялата си рокля имаше брошка с полускъпоценен камък. Държеше китарата и се изкачваше ли, изкачваше в неподвижната тишина. В главата й се рееха множество мисли, ала сред тях изплува една: „Аз съм Абигейл Фримантъл Тротс, свиря и пея добре и на това никой не ме е учил.“

В съня си се извърна бавно към белите лица, които приличаха на множество луни на небосклона. Застанала до тежко падащите, червени плюшени завеси, прихванати с варакосани въжета, тя се обърна с лице към залата, осветена ярко от газените лампи и от едва-едва проникващата мека светлина през затъмнените и леко запотени прозорци.

Като си повтаряше непрестанно все тези думи, тя засвири „Рок на всички времена“. Когато запя, гласът й не потрепери от смущение, а бе така уверен, топъл и богат по звучност, както когато репетираше сама; бе точно като жълтия пламък на газената лампа. „Ще ги спечеля — помисли си тя. — С Божията помощ ще ги спечеля. О, мои братя и сестри, ако сте жадни, нима няма да изстискам и от камъка вода за вас? Ще ги спечеля и ще накарам Дейвид, мама и татко да се гордеят с мен. Аз самата ще бъда горда от себе си. От въздуха ще сътворя музика, от камъка — вода…“

И в този момент го вида за пръв път. Той стоеше прав в дъното на залата, скръстил ръце на гърдите си. Беше в дънки и дънково яке с копчета на джобовете. Беше обут в черни, кални ботуши с изтъркани подметки, които изглеждаха така, сякаш бяха извървели доста дълги, прашни и страшни пътища. Челото му бе бяло като светлината на газена лампа, бузите му грееха румени от течащата във вените му здрава кръв, очите му бяха две искрящи късчета диамант, а на лицето му бе замръзнала грозна усмивка, сякаш този слуга на Сатаната бе някой от известните телевизионни комици. Усмивката му бе презрителна и налудничава, с широко разтегнати устни и оголени зъби. Бяха равни и остри като зъбите на невестулка.

Той отпусна ръце до тялото си. Сви дланите си в юмруци, здрави и силни като чеповете по ябълковото дърво. Усмивката не слезе от лицето му, все така отвратително весела и отблъскваща. От стиснатите му длани потекоха капки кръв.

Думите се изпариха от съзнанието й. Пръстите й се вцепениха и забравиха как да свирят и след един нехармоничен акорд настъпи пълна тишина.

— Господи! Господи! — извика тя, ала Бог бе извърнал лице от нея.

Тогава се изправи Бен Конвей. Потното му лице бе алено, а малките му, свински очички хвърляха искри.

— Черна кучко! — изрева той. — Какво прави тази черна кучка на сцената? Никоя чернилка досега не е създавала музика от въздуха! Никоя чернилка не е могла да изстиска вода от камъка!

Яростни викове от залата го подкрепиха. Хората бяха скочили на крака и напираха към сцената. Тя видя, че и съпругът й се бе изправил и се опитваше да се добере до нея. Някой го удари с юмрук в лицето и той падна по гръб.

— Тия мръсни чернилки да заминават отзад в залата! — изрева Бил Арнолд и някой блъсна Ребека Фримантъл в стената. Друг, трябва да беше Чет Дийкън, ако се съдеше по вида му, уви една от червените плюшени завеси около Ребека и я върза с въжето.

— Гледайте, гледайте — провикна се той. — Нагиздена чернилка! Нагиздена чернилка!

В отговор на виковете му много хора се спуснаха към Ребека и започнаха да блъскат и ритат жената, увита в завесата.

— Мамо! — изкрещя Аби.

Някой издърпа китарата от слабите й ръце и я счупи в ръба на сцената. Разхвърчаха се парчета дърво и скъсани струни.

Тя затърси с обезумял поглед дяволския човек в дъното на залата, обаче го нямаше. Бе дал началния тласък и сега двигателят работеше безпогрешно. Бе отишъл да върши зло другаде.

— Мамо! — изкрещя отново Аби, ала в този момент нечии груби ръце я понесоха. Тя почувства как те се провират под роклята й, как я опипват и щипят. Някой дръпна с все сила ръката й, така че за малко не я извади от раменната става. После постави дланта й върху нещо горещо и твърдо.

— Какво ще кажеш за МОЯ кол на всички времена, черна курво? — избумтя в ухото й гласът на Бен Конвей.

Стаята се завъртя пред очите й. Видя, че баща й се опитва да си проправи път до майка й, която лежеше неподвижно на пода. Видя как нечия бяла ръка удари една бутилка в облегалката на стола. Чу се трясък и счупените стъкла се разпиляха с дрънчене. После нащърбеното гърло на бутилката с отразената в стъклото му топла светлина от газените лампи бе завряно право в лицето на баща й. Видя как изпъкналите му, втренчени очи изскочиха от орбитите като зрели гроздови зърна.