Стивън Кинг - Сблъсък

Не, не е вярно. Проблемът беше негов. Защото тя не знаеше. Щом трябва да я вземе със себе си (едва днес започваше да осъзнава колко по-лесно щеше да му бъде сам), значи просто трябва да поеме и отговорността за нея.

„Да те вземат мътните“ — каза злобният вътрешен глас.

А сега се намеси майка му: „Ти си използвач, Лари.“

Ето я и онази специалистка по хигиена на устната кухина от Фордхам, която крещи след него от прозореца: „Пък аз те мислех за свястно момче! Хич не си никакво свястно момче!“

„Бог е пропуснал нещо от теб, Лари. Ти си използвач.“

„Това е лъжа! Скапана опашата ЛЪЖА!“

— Рита, извинявай.

Тя седеше на тротоара, облечена в блузата без ръкави и белите си панталони, а косата й изглеждаше побеляла и проскубана. Сведе глава и попипа наранените си крака. Дори не го и поглеждаше.

— Извинявай — повтори той. — Аз… виж, нямах право да ти наговоря всички тези неща.

Всъщност имаше, но карай да върви. Като се извини човек и нещата се изглаждат. Така върви светът.

— Продължавай сам, Лари — рече Рита — Не искам да те бавя.

— Казах, че съжалявам — отговори той с нотка нетърпение в гласа си. — Ще ти намерим нови обувки и хавлиени чорапи. Ще…

— Нищо няма да търсим. Продължавай сам.

— Рита, извинявай…

— Ако го повториш още веднъж, ще се разпищя. Ти си лайно и извинението ти не се приема. А сега поемай.

— Казах вече, че се…

Тя отметна глава и запищя. Лари отстъпи и се огледа дали някой я е чул и дали отнякъде се задава полицай да провери каква злина е сторил младежът на възрастната дама, която седи на тротоара със събути обувки. „Остатъци от културни условности — разсеяно си рече той, — колко е весело всичко.“

Рита престана да пищи, втренчи се в него и го отпъди с ръка, сякаш беше досадна муха.

— По-добре престани, защото наистина ще те изоставя.

Тя само го погледна, без да казва нищо. Не можеше да понесе погледа й и сведе очи, заради което в този миг я мразеше.

— Добре. Приятно прекарване, когато те изнасилят и те убият.

Нарами пушката, зави наляво и се заспуска към тунела по рампа № 495. В края на алеята имаше страхотна катастрофа — някакъв мъж с микробус „Мейфлауър“ се бе опитал да си пробие път през най-голямата навалица и колите наоколо бяха прекатурени като кегли за боулинг. Едва ли не под шасито на микробуса се въргаляше изгорял „Пинто“. С главата надолу, шофьорът на мейфлауъра висеше наполовина през прозореца и ръцете му се полюшваха. По вратата имаше засъхнала кръв и повръщано.

Лари се огледа назад, сигурен, че ще види Рита да върви след него или да си стои все там, обвинявайки го с поглед. Но я нямаше.

— Мътните те взели — гласът му прозвуча нервно и обидено. — Опитах се да се извиня.

Не можа да продължи веднага; струваше му се, че от всичките тези коли го пронизват ядни мъртви очи. В главата му изникна стих от песен на Дилън: „Чаках те сред мъртвото задръстване… а ти знаеше, че трябва да съм другаде… но къде си тази вечер, мила ми Мари?“

Пред него се простираха четири ленти, препълнени с коли, отправили се на запад. Когато видя, че флуоресцентните лампи на тавана на тунела не светят, го обзе истински ужас. Все едно да влезе в автомобилно гробище. Ще го оставят да измине половината път и после ще се разшават… ще оживеят… ще чува как вратите на колите се отварят, а след това тихичко да щракват и да се затварят… провлечените им стъпки…

Почувства, че се изпотява. Високо над него някаква птица изграчи дрезгаво и той подскочи. „Държиш се глупаво — рече си. — Това са детинщини. Трябва само да се придържаш към пешеходната пътека и за нула време ще бъдеш…“ … удушен от възкръсналите мъртъвци… Облиза устни и опита да се разсмее, но не успя. Продължи още пет крачки към мястото, където алеята се съединяваше с магистралата и пак спря. Отляво беше спрял кадилак „Елдорадо“, от който насреща му се блещеше жена с почерняло тролско лице. Носът й беше притиснат до стъклото и на приличаше на зурличка. По прозореца бяха засъхнали вадички кръв и сополи. Мъжът на шофьорското място беше приведен над волана, сякаш търсеше нещо по пода. Всичките прозорци на колата бяха затворени; вътре сигурно беше като парник. Ако отвори вратата, жената ще се изсипе на платното и ще се разпадне на части като чувал изгнили пъпеши, а от вътре ще го лъхне спарена и пропита с дъх на изгнило миризма.

Както ще мирише в тунела.

Лари се обърна рязко и забърза обратно, усещайки как раздвиженият въздух изстудява потта на челото му.