Стивън Кинг - Зеленият път

Когато се уморил от всичко това (съмнявам се, че е минало прекалено много време), Хари казал на Уортън да се обърне. Затворникът се подчинил. Приличал, каза ни Дийн с дрезгавия лай на полузадавения си глас, на който и да е от хилядите провинциални скитници, минали през затвора в Студената планина през годините ни на служба в затвора. Събери ги всички в едно и получаваш подъл кретен. Понякога, когато ги притиснеш до стената, откриваш в тях и страхливост, но най-често в душата им няма нищо друго освен желание за бой и подлост, само това. Някои откриват в хора като Били Уортън благородство, но не и аз. Приклещени в ъгъла, плъховете също се бият. Лицето на този човек като че ли не изразявало повече индивидуалност от пъпчивия му задник, каза ни Дийн. Долната му челюст била увиснала, очите му отнесени, раменете му отпуснати, ръцете му висели отстрани. Изглеждал като натъпкан с морфин, да, замаян като типичен наркоман.

При тези думи Пърси отново нацупено кимна.

— Облечи това — казал Хари и посочил към униформата до леглото. Била извадена от кафявата й хартиена опаковка, но иначе била недокосната и все още сгъната, както я бяха пратили от затворническата пералня. От единия ръкав на ризата стърчали бели памучни гащета, а от другия — бели чорапи.

Уортън като че ли имал желание да се подчини, но не бил в състояние да направи много нещо без чужда помощ. Успял да намъкне гащетата, но щом стигнал до панталоните, постоянно се опитвал да напъха и двата си крака в един и същ крачол. Накрая Дийн му помогнал, като нагласил краката му в крачолите и после издърпал панталоните нагоре, вдигнал ципа и закопчал копчето. Затворникът просто стоял, без дори да се опитва да се облече, щом видял, че Дийн го прави вместо него. Отпуснал неподвижно ръце, той гледал напред с празен поглед и на никого не му дошло наум, че се преструва. Не с надеждата да избяга (поне аз не вярвам да е било така), а с единствената мисъл да причини максимум неприятности, когато настъпи подходящият момент.

Документите били подписани, Уилям Уортън, който от момента на арестуването си бил под опеката на окръжните власти, сега минал под юрисдикцията на щата. Отвели го навън по задното стълбище и през кухнята, заобиколен отвсякъде от надзиратели. Той вървял със сведена глава и отпуснати ръце. Първия път, когато кепето му паднало, Дийн отново му го сложил. Втория път просто го пъхнал в задния си джоб.

В каросерията на дилижанса, докато го сковавали, Били имал повторна възможност да предизвика неприятности, но не го направил. Ако изобщо е бил в състояние да мисли (дори сега не съм сигурен дали е можел и до каква степен), трябва да е решил, че пространството е прекалено тясно и че надзирателите са прекалено много, за да създаде задоволителна бъркотия. Така че му сложили веригите: едната на глезените, а другата — както се оказало, прекалено дълга — на китките му.

Пътуването до Студената планина отнело час. През цялото време Уортън седял на пейката отляво на кабината, свел глава и провесил окованите си ръце между коленете. От време на време мънкал нещо, каза Хари, и Пърси се престрашил достатъчно, за да каже, че от отпуснатата долна устна на кретена капе слюнка и че вече е образувала локвичка между краката му. Като от езика на куче в горещ летен ден.

Стигнали до затвора и минали през южната порта, предполагам, точно покрай колата ми. Надзирателят отворил голямата врата между паркинга и вътрешния двор и дилижансът влязъл вътре. По това време на двора било спокойно. Навън нямало много хора и повечето от тях копаели в градината. Трябва да е бил сезонът на тиквите. Стигнали точно до блок Е и спрели. Шофьорът отворил вратата и им казал, че ще откара дилижанса в гаража, за да смени маслото, и че му било приятно да работи с тях. Надзирателите от другите сектори на затвора тръгнали с него — задните врати сега се клатели отворени и се виждало как двамата, които седели отзад, ядат ябълки.

Така Дийн, Хари и Пърси останали сами с окования затворник. Би трябвало да са достатъчни и наистина щяло да е така, ако не се подвели от мършавото селско момче, застанало със сведена глава сред праха, оковано във вериги. Изминали дванайсетината крачки до вратата, която водеше към блок Е, в същия състав, в който обикновено придружавахме затворниците по Зеления път. Хари вървял отляво, Дийн — отдясно, а Пърси — отзад, стиснал палката си в ръка. Никой не ми каза това, но съм абсолютно сигурен, че я е бил извадил — той обичаше онази дъбова палка. Що се отнася до мен, аз седях в килията, която щеше да стане дом на Уортън, докато не настъпеше моментът да се разпише на стола — първата килия отдясно, когато вървите по коридора към карцера. Държах папката си и си мислех само за това как ще претупам кратката си реч и ще си тръгна. Болката в слабините ми отново се усилваше и единственото, което исках, беше да се скрия в кабинета си, докато не отмине.