Стивън Кинг - Зеленият път

Преглеждам тези страници, прелиствам ги с треперещите си, изпъстрени с петна ръце и се чудя дали тук има нещо значимо, както в онези книги, които се смятат за възвисяващи и облагородяващи. Спомням си проповедите от детството ми, кънтящите уверения в черквите — Слава на Иисус, Бог е всемогъщ, спомням си как проповедниците казваха, че Божието око следи и врабчето, че вижда и забелязва дори най-нищожното от творенията Си. Когато си спомням за господин Джингълс и за тресчиците, които открихме в дупката на онази греда, мисля, че това наистина е така. И все пак същият този Бог пожертва Джон Кофи, който само се опитваше да е добър по своя неясен начин, пожертва го толкова жестоко, колкото който и да е старозаветен пророк е принасял в жертва безпомощните агнета… както Авраам е щял да принесе в жертва собствения си син, ако Господ наистина му бе казал да го стори. Спомням си как Джон каза, че Уортън е убил близначките Детерик с обичта им една към друга и че това ставало всеки ден по целия свят. Ако действително е така, значи Господ го позволява и когато ние казваме „не разбирам“, Господ отвръща „Не ме интересува“.

Спомням си как господин Джингълс умираше, докато аз бях с гръб към него и вниманието ми беше насочено към един злобен човек, чието най-дълбоко чувство, изглежда, бе отмъстителното любопитство. Спомням си за Джанис, която трепереше през последните си несъзнателни мигове, докато аз бях коленичил до нея под дъжда.

„Замълчи — бях се опитал да кажа на Джон през онзи ден в неговата килия. — Замълчи, пусни ми ръцете, ако не ти, аз ще се удавя. Ще се удавя или ще се взривя.“

„Няма да се взривиш“ — чул мисълта ми, беше отвърнал той и се бе усмихнал. И най-ужасното беше, че наистина стана така. Не се взривих.

Страдам поне от една старческа болест: от безсъние. Късно нощем лежа в леглото си, заслушан в безнадеждните звуци на немощни мъже и жени, които кашлят все по-дълбоко в старостта. Понякога чувам камбанен звън, проскърцването на обувка в коридора или малкия телевизор на госпожа Джавитс, излъчващ късните новини. Лежа там и гледам луната, ако се вижда през прозореца ми. Лежа там и си мисля за Бруталния, за Дийн и понякога за Уилям Уортън, който казва: „Правилно, черньо. Адски лош“. Мисля си за Делакроа, който казва: „Глей това, шефе Еджкоум, научих господин Джингълс на нов номер.“ Мисля си за Илейн, застанала на прага на солариума, която казва на Брад Долън да ме остави на мира. Понякога задремвам и виждам онзи подлез в дъжда, виждам застаналия в сенките Джон Кофи. В тези сънища той никога не е илюзия — винаги е самият той, моето голямо момче, застанало там и впило поглед в мен. Лежа тук и чакам. Мисля си за Джанис, за това как я загубих, как изтече с кръвта си през пръстите ми под дъжда, и чакам. Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг.

© 1996 Стивън Кинг

© 1997 Крум Бъчваров, превод от английски

Stephen King

The Green Mile, 1996

Източник на 1 и 2 част: http://sfbg.us

Сканиране, разпознаване и редакция на въведението и 3, 4, 5 и 6 част: moosehead, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Зеленият път

ИК „Бард“, 2000

Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“, 2000

ISBN 954-585-159-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1561]

Последна редакция: 2009-01-11 10:50:59

За южните селскостопански райони на Луизиана е характерно предимно католическо, френскоезично население. — Б.пр.

На английски името Coffey се произнася като coffee — кафе — Б.пр.

Герои на Дикенс от „Коледна песен“ — Б.пр.

Уилям Х. Бони (1859–1881) — легендарен американски престъпник — Б.пр.

На английски steamboat означава параход — Б.пр.

Хърбърт Кларк Хувър (1874–1964) — трийсет и първият президент на САЩ (1929–1933). Джон Едгар Хувър (1895–1972) — основател и директор на ФБР от създаването му през 1924 година до смъртта си. — Б.пр.

Битие 4:9,10 — Б.пр.

Американска актриса (1892–1980). — Б.пр.

Става дума за „Убийството на улица «Морг»“ — повест от Едгар Алън По. — Б.пр.

Последният четвъртък на ноември — Б.пр.

Алюзия за играта „Монопол“. — Б.пр.

Сезонни работници по време на Голямата депресия в САЩ, главно от Оклахома. — Б.пр.

Джеймс Бътлър (1837–1876) — герой от Дивия Запад. — Б.пр.