Стивън Кинг - Клетка

Клей си каза, че навярно утре щеше да разбере, ако всички фони се съберяха за гала-спектакъла „Екзекутирайте лудите“. Само дето тази информация нямаше да му бъде от голяма полза.

„Няма значение. Кажи го с две думи. Ако искаш да имаш история за комикса си, ситуацията трябва да бъде описана тъй ясно и стегнато, че да се побере в едно каре.“ Това бе неписано правило. Ситуацията с фоните можеше да бъде сведена до две думи — „сериозни загуби“. Телефонните откачалки изглеждаха многобройни — направо безброй, но сигурно и странстващите гълъби бяха изглеждали неизтребими, преди да изчезнат. Никой не забелязваше, че огромните рояци стават все по-малко и по-малко с всеки изминал ден. Докато не изчезнеха съвсем. Край. Финито. Капут.

„Освен това — продължи да размишлява Клей, — те имат и друг проблем. Дефектното програмиране. Червеят. Следователно? Та тези същества са по-обречени и от динозаврите, независимо дали владеят телепатията, левитацията или каквито там фокуси знаят. Добре, достатъчно за контекста. Каква ще бъде илюстрацията? Каква ще бъде проклетата картина, която ще нарисуваш в главата си? Какво ще изобразиш на нея?“

Как какво — естествено, че Клейтън Ридъл и Рей Хюизенга. Двамата са в гората. Рей е допрял дулото на четирийсет и пет калибровия револвер на Бет Никърсън под брадичката си, а художникът държи…

Мобилен телефон, разбира се. Който Рей е задигнал от офиса на Гърливилската каменоломна.

КЛЕЙ (изплашен): Рей, СПРИ! Това е безсмислено! Не си ли спомняш? Кашуок е ЗОНА БЕЗ ПОКРИ…

Ала думите му нямат никакъв ефект. БУМММ! с назъбени печатни букви в балона, а от главата на Рей изригва червен гейзер, защото Арни Никърсън предвидливо е снабдил жена си с куршуми със сплеснати върхове, поръчани от онези сайтове в интернет, където американската параноя е достигнала своя връх. На заден план — един от онези детайли, с които Клей Ридъл би могъл да стане известен по целия свят, стига да не беше Сигналът, изплашена врана, която излита от елова клонка.

„Дяволски добра страница — помисли си той. — И доста кървава — нямаше да я пуснат в едновремешните комикси, но пък грабва на мига.“ И въпреки че Клей не бе казвал, че мобилните телефони няма да работят на територията на Кашуок, щеше да го направи, ако бе имал малко повече време да помисли. Само че нямаше никакво време. Рей се беше застрелял, за да не могат Разръфаният и неговите приятелчета да узнаят за телефона в съзнанието му, и в това имаше горчива ирония. Ректорът на Харвард знаеше всичко за апарата, чието съществуване Рей се бе опитал да запази в тайна. Знаеше, че сега се намира в джоба на Клей… ала просто не му пукаше.

Пред двойните врати на изложбената палата тъмнокожият урод бе направил онзи жест — с ръка до бузата, палец до ухото и кутре до устните — и бе използвал Дениз, за да му го заяви пределно ясно: „Фон-фон, за мен? Фон-фон, за теб. Фон-фон, не-фон, Кашуок-без-пок.“

„Точно така. Защото КАШУОК = БЕЗ — ПОК.“

Рей се бе пожертвал напразно…, но защо това не вбесяваше Клей?

Даде си сметка, че се унася, както често ставаше, докато рисуваше във въображението си. Беше съвсем нормално. Винаги се чувстваше така, преди сюжетът и илюстрацията да се слеят — щастлив, както се чувстват хората, преди да се завърнат у дома след продължително отсъствие. Преди любовта да събере всички пътища в един. В момента нямаше кой знае какви основания да бъде щастлив, но се чувстваше точно така. Рей Хюизенга бе умрял за безполезен мобилен телефон.

А нямаше ли и друг? За какво тогава му беше онова листче с телефонния номер? В съзнанието на Клей изплува втори апарат — с излъскано от употреба панелче и ожулени ръбове.

БЛИЗЪК ПЛАН на ръката на Рей, която държи посивелия от прах апарат и листчето с телефонния номер. Палецът на мъжа го закрива с изключение на цифрите от кода на Мейн.

РЕЙ: Когато му дойде Времето, се обади на номера, написан на листчето. Сам ще разбереш кога. Надявам се да разбереш.

— Не мога да се обадя на никого от Кашуокамак, Рей, защото Кашуок = Без — Пок. Ако искаш, попитай ректора на Харвард.

В съзнанието му изниква вторият клетъчен телефон — с излъскания панел и ожулените краища. Намира се на Шосе № 160. На преден план се вижда жълтият училищен микробус с надписа „МЕЙН ОБРАЗОВАТЕЛЕН РАЙОН 38 НЮФИЙЛД“, а на пътя се чете „КАШУОК = БЕЗ — ПОК.“ Детайлите отново са невероятни — в канавката се търкаля празна кутия от сода, на един храст виси съдрана тениска, на клоните на близкото дърво се поклаща разкъсана тента, наподобяваща голям кафяв език. Над микробуса се издигат четири балончета с думи в тях. Не са си казали тези неща (дори дремещото му съзнание го знае), ала това не е толкова важно. Пък и целта му не е документалистиката.