Стивън Кинг - Клетка

Най-горе имаше дата — „З окт“. Клей се опита да се сети къде беше в нощта на трети октомври и се затрудни. В хамбара на онази къща в Северен Рединг или в „Суийт Вали Ин“ в Метуен? Навярно в хамбара, макар че не беше напълно сигурен — всичко се сливаше в съзнанието му и когато напрегнеше паметта си, му се струваше, че човекът с фенерчетата на главата беше също така и онзи, който размахваше автомобилните антени, че господин Рикарди се бе самоубил, поглъщайки парченца натрошено стъкло, и че жената, която бяха видели да нагъва краставици и домати в градината на Том, всъщност беше Алис.

— Престани — прошепна и се концентрира върху бележката. В тази имаше по-малко правописни грешки, но страданието, запечатано в нея, бе очевидно.

„3 окт.

Скъпи татко,

Надявам, се, че си жив и ще намериш това. Аз и Мич сме добре, но Хюи Дардън спипа Джордж и мисля, че го уби. Аз и Мич просто тичахме по-бързо. Мислех че аз съм виновен, но Мич ми каза че не бих могъл да знам че е от фоните и че не е моя вината.

Татко сега идва по-лошото. Мама е една от тях, днес я видях с един от «рояците». (Така ги наричат — рояци) Не изглежда зле като другите но знам че ако отида при нея, няма изобщо да ме познае и ще ме убие веднага, щом ме види. АКО Я ВИДИШ НЕ СЕ ПОДЛЪГВАЙ СЪЖАЛЯВАМ НО Е ТАКА.

Тръгваме към Кашуок (право на север е)утре или други ден. Майката на Мич е тук направо ми се ще да го убия от завист. Татко знам че нямаш джиесем, а всички знаят че В Кашуок ще сме на сигурно място. Ако намериш тази бележка МОЛЯ ТЕ ЕЛА ДА МЕ ВЗЕМЕШ.

Обичам те с цялото си Сърце

Клей успя да запази самообладание и след новината за Шарън; навярно щеше да се удържи дори и когато стигна до: „Обичам те с цялото си Сърце“, ако не беше главното „С“. Целуна подписа на сина си, погледна таблото за обяви (очите му се премрежваха от сълзите), нещата се удвояваха и утрояваха пред погледа му, след което се разпадаха на части, и избухна в задавено ридание. Том и Джордан задъхани дотичаха при него.

— Какво има, Клей? — попита нисичкият мъж. — Добре ли си? — Видя жълтото листче в ръката на художника и го изтръгна от пръстите му. Двамата с Джордан на един дъх прочетоха съобщението.

— Отивам в Кашуок — изхриптя бащата на Джони.

— Според мен не бива — отбеляза момчето. — След онова, което направихме в Гейтън…

— Не ми пука! Отивам в Кашуок. Отивам да намеря сина си.

Бежанците, потърсили убежище в сградата на общината, бяха оставили множество провизии, когато вкупом се бяха отправили към ТР-90. Клей, Том и Джордан се подкрепиха с малко пилешка салата от консерва върху стар хляб и консервирана плодова салата за десерт.

Вече приключваха, когато Том се наведе към Джордан и му прошепна нещо. Момчето кимна и двамата се изправиха.

— Ще ни извиниш ли за няколко минути, Клей? С Джордан имаме личен разговор. Художникът не възрази и когато двамата се отдалечиха, взе още една купа с плодова салата и за девети или десети път прочете бележката на Джони. Почти я знаеше наизуст. Смъртта на Алис също се бе запечатала ясно в съзнанието му, ала вече му се струваше, че трагедията се е разиграла в друг живот.

Омете салатата и остави бележката тъкмо когато Том и Джордан се върнаха от залата, в която бяха провели тайното си съвещание. Очилатият обгръщаше тесните рамене на момчето, лицата и на двамата излъчваха спокойствие.

— Клей… — започна Том. — С Джордан го обсъдихме и…

— Не искате да дойдете с мен. Напълно ви разбирам.

— Знам, че е твой син и така нататък — промълви момчето, — но…

— Той е всичко, което ми остана. Майка му… — Художникът тъжно се засмя. — Майка му… Шарън… Каква ирония — след всичките ми тревоги и притеснения да не би Джони да чуе Сигнала по „червената гърмяща змия“… Ако можех да избера един от тях, щях да избера нея. — Гласът му изведнъж секна, сякаш в гърлото му бе заседнало парче месо, което всеки момент щеше да го задуши. — И знаете ли как се чувствам? Като човек, който е сключил сделка с дявола, а сега Рогатият дойде за мен.

Том подмина тези думи без коментар, после заговори, като подбираше думите си с хирургическа прецизност, сякаш се боеше, че Клей е като неексплодирала мина, която ще се задейства от някоя по-непредпазлива фраза:

— Мразят ни. В началото мразеха всички — и навярно още е така, ала нас ни ненавиждат. Каквото и да има в Кашуок, не бива да забравяме, че идеята да се отиде там, е тяхна. А щом е тяхна идея, не вещае нищо добро.