— Вик — започна Дойл.
— Тя отвори всички кранове — каза Вик тихо, хилейки се. — Отвори всички кранове. Ронда Симърд изгоря. Ох, ауууууууу.
Дойл му удари два шамара, мазолестата му ръка изплющя по лицето на момчето. Писъкът спря внезапно, но усмивката остана, като ехо на злото. Беше отпусната и ужасна.
— Какво стана? — каза грубо Дойл. — Какво стана в училището?
— Кери — измърмори Вик. — Кери стана в училището. Тя … — отнесе се и продължи да се хили към земята.
Дойл го раздруса силно три пъти. Зъбите на Вик изтракаха като кастанети.
— Какво Кери?
— Кралица на бала — промърмори Вик. — Изляха кръв върху нея и Томи.
— Какво …
Беше 11.15 часа. «Тонис Ситго» на Самър Стрийт изведнъж експлодира с мощен, гъгнещ гръм. Улицата се освети като от дневна светлина и те двамата политнаха назад към полицейската кола и закриха очите си. Огромен, мазен огнен стълб се издигна над тополите в «Кортхаус Парк», осветявайки езерото с патиците. Сред всепоглъщащия трясък и бумтеж, който последва, Дойл можа да различи шума от падането обратно на земята на стъкла, дъски и парчетии от сгуробетонните блокове на газовата станция. Последва втора експлозия, която ги накара да подскочат пак. Той още не можеше да възприеме съвсем
(моят град това става в моя град)
че всичко това ставаше в Чембърлейн, в Чембърлейн, за Бога, градът където си пиеше ледения чай на верандата на майчината къща, свиреше на баскетболните мачове и правеше последната си обиколка надолу по шосе 6, покрай «Кавалера», преди да свие към къщи в 2.30 часа всяка сутрин. Неговият град изгаряше.
Том Куилан излезе от полицейския участък и се затича към колата на Дойл. Косата му стърчеше на всички страни, беше облечен в мръсно зелен работен комбинезон, чехлите на краката му бяха разменени, но Дойл си помисли, че никога в живота си не се е радвал толкова, че среща някого. Том Куилан беше част от Чембърлейн, както и всичко наоколо, но той беше тук — и цял.
— Боже мили — задъхваше се той. — Видяхте ли това!
— Какво е станало тук? — попита Дойл внимателно.
— Аз седях на радиостанцията — каза Куилан. — Мотън и Уестоувър искаха да знаят дали да пратят линейки и аз казах да, по дяволите, пращайте всичко. И катафалки. Правилно ли направих?
— Да. — Дойл прокара ръце през косата си. — Виждал ли си Хари Блок? — Блок беше градският инспектор по комуналните услуги, а в тях влизаше и водоснабдяването.
— Не. Но шефът Дейгън казва, че са намерили вода в стария «Ренет Блок» на другия край на града. Сега прокарват маркучите. Аз хванах някои момчета и те уреждат болница сега в полицейския участък. Добри момчета са, ама ще ви изплескат с кръв пода, Отис.
Отис Дойл усети, че потъва в някаква нереалност. Този разговор, положително, не можеше да става в Чембърлейн. Не можеше.
— Много добре, Томи. Правилно си постъпил. Върни се там и започни да привикваш всички лекари по телефонния указател. Аз отивам на Самър Стрийт.
— Дадено, Отис. Ако видиш оная лудата, внимавай.
— Коя? — Дойл не беше човек, който лае, но сега излая.
Том Куилан премига.
— Кери, Кери Уайт.
— Защо? Какво знаеш?
— Не знам. Просто нещо … така ми дойде на ум.
От Националната телеграфна служба, 11.46 часа
ЧЕМБЪРЛЕЙН, МЕЙН
БЕДСТВИЕ С ОГРОМНИ РАЗМЕРИ Е СПОЛЕТЯЛО ЧЕМБЪРЛЕЙН, МЕЙН ТАЗИ НОЩ. ПОЖАР, ЗА КОЙТО СЕ СМЯТА, ЧЕ Е ЗАПОЧНАЛ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ ИУЙН ПО ВРЕМЕ НА УЧИЛИЩНА ЗАБАВА, СЕ Е РАЗПРОСТРАНИЛ КЪМ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДА И ПРИЧИНИЛ СЕРИЯ ЕКСПЛОЗИИ, КОИТО СА ИЗРАВНИЛИ СЪС ЗЕМЯТА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА. СЪОБЩАВА СЕ, ЧЕ Е В ПЛАМЪЦИ И ЖИЛИЩЕН КВАРТАЛ НА ЗАПАД ОТ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА. НАЙ-ГОЛЯМО ОБАЧЕ В МОМЕНТА Е БЕЗПОКОЙСТВОТО ЗА УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО СЕ Е ПРОВЕЖДАЛ ПРОЛЕТЕН БАЛ. СЪЩЕСТВУВА ОПАСЕНИЕ, ЧЕ МНОГО ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НЕГО СА БИЛИ ОБХВАНАТИ В ПОЖАРА. РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА ОТ АНДОУВЪР, ПОВИКАН НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО, КАЗВА, ЧЕ ДОСЕГА ИЗВЕСТНИЯТ БРОЙ НА ЖЕРТВИТЕ Е 67, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ УЧЕНИЦИ ОТ ГОРНИЯ КЛАС. НА ВЪПРОСА КОЛКО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ОКОНЧАТЕЛНИЯТ БРОЙ, ТОЙ ОТВЪРНА: «НЕ ЗНАЕМ, СТРАХУВАМЕ СЕ ДА ГАДАЕМ. ЩЕ БЪДЕ ПО-ЛОШО ОТКОЛКОТО ПАЛМОВАТА ГОРИЧКА». СПОРЕД ПОСЛЕДНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ТРИ ПОЖАРА ИЗЛИЗАТ ИЗПОД КОНТРОЛ В ГРАДА. СВЕДЕНИЯТА ЗА ВЪЗМОЖНИ ПАЛЕЖИ НЕ СА ПОТВЪРДЕНИ. КРАЙ. 11.56, 27 МАЙ, 27 8943ф
От Чембърлейн не постъпиха повече телеграфни съобщения. В 12.06 беше отворен главния газопровод на Джексън Авеню. В 12.17 ч. санитарят на една линейка от Мотън изхвърли фас в момента когато колата летеше към Самър Стрийт.
Читать дальше