Стивън Кинг - Кери

На пода точно под троновете, пращеше 220-волтов зареден електрически кабел и до него Ронда Симърд танцуваше като полудяла марионетка в зелената си тюлена бална рокля. Набраната й пола изведнъж пламна и тя падна напред, все още тресейки се.

Може би точно в този миг Кери пристъпи отвъд чертата. Опря се до вратата, сърцето й биеше лудо, но тялото й беше студено като буца лед. Лицето й беше безизразно, но на бузите й имаше мътно червени трескави петна. Главата й бучеше, всяка съзнателна мисъл изчезна.

Отстъпи от вратата, но все още я държеше затворена. Правеше го без мисъл или план. Вътре гореше ослепителен огън и тя смътно си помисли, че паното трябва да се е запалило.

Строполи се на най-горното стъпало и склони глава върху коленете си, мъчейки се да успокои дишането си. Те пак се опитваха да излязат през вратите, но тя ги държеше затворени без усилие — това, само по себе си, не изискваше усилие. Някакво приглушено чувство й казваше, че няколко души излизат през задната врата, ама нищо, остави ги. По-късно ще ги хване. Ще хване всичките. До един.

Слезе по стълбите и излезе през предния вход, като още държеше вратите на салона затворени. Лесно беше. Трябваше само да ги виждаш в ума си.

Изведнъж засвири градската сирена и тя подскочи от уплаха, инстинктивно вдигайки ръце пред лицето си

(сирената това е просто пожарната сирена).

за миг. Видът на вратите на салона изчезна от вътрешното й око и някои почти излязоха от там. Не, не. Непослушници. Хлопна ги отново, премазвайки нечии пръсти, като че ли на Дейл Норбърт, единият от които беше прорязан от бравата.

Тръгна отново като замаяна през тревата, приличаше на бостанско плашило с изскочили очи. Насочи се към Мейн Стрийт. От дясната й страна беше централната част — универсалният магазин, Кели Фрут, фризьорският салон, газовата станция, полицейският участък, пожарната …

(ще ми изгасят огъня)

Ама нямаше да им даде. Започна да се киска. Това беше кикотът на безумец — триумфален, безпомощен, победоносен, ужасен. Стигна до първия уличен кран и се опита да извие огромния боядисан винт от едната му страна.

(ох)

Тежък беше. Беше много тежък. Металът беше стегнато завинтен в резбата. Няма значение.

Изви го още по-силно и усети, че поддава. След това — от другата страна. След това — отгоре. След това завъртя и трите наведнъж и те изхвръкнаха едновременно. Водата шурна навън и нагоре и понесе един от винтовете с бясна скорост в двуметровия фонтан. Той се удари в улицата, подскочи и изчезна. Водата бликаше на струя, излизаща от кръстовидна основа.

С усмивка на уста, залитайки, с биещо до пръсване сърце, тя тръгна надолу към Грас Плаца. Не си даваше сметка, че търка окървавените си ръце в роклята си като лейди Макбет, нито пък че плаче докато се смееше, нито, че една скрита частица от съзнанието й оплакваше окончателния й и пълен разпад.

Защото тя щеше да повлече със себе си и тях и щеше да има голямо изгаряне, докато светът се изпълни с неговата воня.

Отвори крана на Грас Плаца и тръгна към станцията на Теди. Тя беше първата газова станция, на която попадна, но не и последната.

От дадените под клетва показания на шерифа Отис Дойл, взети от Държавния съвет за разследване на Мейн (от Доклада на комисията Уайт), стр. 29-31:

К. Шериф, къде бяхте вие на двадесет и седми май вечерта?

А. Бях на шосе 179, известно като Стария път за Бентон; разследвах една автомобилна катастрофа. Тя беше станала всъщност извън очертанията на Чембърлейн, в района на Дърнъм, но аз помагах на Мел Крейгър, който е началник на участъка в Дърнъм.

К. Кога бяхте информиран за първи път, че в Средното училище Иуйн е станала беда?

А. Получих съобщение по радиото от офицера Джейкъб Плеси в 10.21 ч.

К. Какво беше естеството на съобщението по радиото?

А. Офицерът Плеси каза, че в училището има някакво произшествие, но не знаеше дали е сериозно или не. Чували се много викове, каза той и някой бил дръпнал пожарните алармени инсталации на едно-две места. Каза, че отива да се опита да установи характера на произшествието.

К. Каза ли, че училището гори?

А. Не, сър.

К. Вие помолихте ли го да ви докладва отново?

А. Да.

К. Офицерът Плеси докладва ли ви пак?

А. Не. Той е бил убит от последвалата експлозия на Газовата станция на Теди на ъгъла на Мейн и Самър.

К. Кога след това влязохте в радиовръзка за положението в Чембърлейн?

А. В 10.42 часа. По това време се връщах в Чембърлейн, с един заподозрян на задната седалка на колата ми, един пиян шофьор. Както казах, произшествието беше станало всъщност в района на Мел Крейгър, но Дърнъм няма арестантски килии. Когато го доведох в Чембърлейн и ние вече нямахме.