Стивън Кинг - Кери

— Томи и Кери печелят. С един глас.

За миг — мъртва тишина, след това салонът отново гръмна от аплодисменти, в някои от тях не липсваха подигравателните полутонове. Кери пое дъх изплашено и Томи почувства отново (но само за миг) онова странно замайване в главата си

(Кери Кери Кери Кери)

което, като че ли изтриваше всякакви мисли, освен името и образа на това странно момиче, с което беше дошъл. За миг той буквално се вцепени.

Нещо падна на пода и издрънча и в същия момент свещта между тях потрепна и изгасна.

Джоси и Мунглоус свиреха джазиран вариант на Помп енд Съркамстънс, разпоредителите се появиха на масата им (почти магически: всичко това беше репетирано упорито от Мис Гиър, която, според мълвата, изяждала бавните и тромави разпоредители за обяд), скиптър, завит в алуминиево фолио, беше поставен в ръката на Томи, наметало с яка от рунтава кучешка козина беше преметнато през раменете на Кери и момче и момиче в бели блейзъри ги поведоха по централната пътека. Оркестърът гърмеше. Публиката ръкопляскаше. Мис Гиър изглеждаше удовлетворена. Томи Рос се подсмихваше развеселен.

Заведоха ги горе по стълбата на сцената, поставиха ги да седнат на троновете. Аплодисментите все още гърмяха. В тях вече не се долавяше сарказъм; бяха честни и дълбоки, малко страшни. Кери беше доволна, че можа да седне. Всичко ставаше твърде бързо. Краката й трепереха и изведнъж, въпреки сравнително високото деколте на роклята й, я обзе чувството, че гърдите й

(мръснивъзглавници)

са ужасно разголени. Шумът от аплодисментите я замайваше, караше я да се чувства почти пияна от пунша. Част от нея беше наистина убедена, че всичко това е сън, от който ще се събуди със смесено чувство на облекчение и загуба.

Вик избумтя в микрофона:

— Кралят и Кралицата на Пролетен бал 1979 година Томи РОС и Кери УАЙТ.

Още аплодисменти се люшнаха, прогърмяха, изтрещяха. Томи Рос, вече в последните минути на своя живот, хвана ръката на Кери и й се усмихна, мислейки, че интуицията на Сузи е била много точна. Тя успя някакси да му се усмихне в отговор.

Томи

(тя беше права и аз я обичам добре но обичам и тази също тази Кери тя е красива и аз ги обичам всичките светлината светлината в очите й)

и Кери

(не мога да ги видя светлините са прекалено ярки мога да ги чуя но не мога да ги видя банята помни банята о мамо прекалено високо е мисля че искам да слезна долу о те смеят ли ми се и готвят ли се да мятат неща да ме сочат с пръст и да пищят от смях не мога да ги видя не мога да ги видя всичко блести)

и гредата отгоре над тях. Двата оркестъра гръмнаха с тактовете на училищния химн с внезапната хармония на медените инструменти и барабани. Публиката стана на крака и запя все още ръкопляскайки.

Беше десет нула седем часа.

Били точно беше прегънал крака, за да раздвижи ставите си. Крис Харгенсен стоеше до него със засилващи се признаци на нервност. Ръцете й се триеха безцелно по ръбовете на джинсите, хапеше долната си устна, дъвчеше я.

— Мислиш, че ще гласуват за тях! — попита Били меко.

— Ще гласуват — отвърна му. — Нагласила съм работата. Защо продължават да ръкопляскат? Какво става там?

— Не ме питай, маце. Аз…

Изведнъж прогърмя училищният химн, мощно и плътно в мекия майски въздух и Крис подскочи като ужилена. Издаде лек вик от изненада.

Всички станете прави за Томас Иуйн Хиюуууу…

— Хайде — каза той. — Там са. — Очите му светеха меко в тъмнината. Странната полуусмивка отново докосна лицето му.

Тя облиза устните си. И двамата се втренчиха в канапа.

Ще издигнем знамето ти в небесатааааа

— Млъкни — прошепна тя. Цялата трепереше и в ума му мина мисълта, че тялото й никога не е изглеждало така съблазнително и възбуждащо. Като свърши всичко това той щеше да я обладава дотогава докато всички други пъти когато е била обладавана заприличат на чукане с кутрето на първолак. Щеше да влезе в нея като суров кочан в масло.

— Не ти ли стиска, маце? — Наведе се към нея. — Няма да го дръпна вместо теб, маце. Може да си седи там до края на света.

С гордост носим червеното и бялотооооо

От устата й изскочи рязък, приглушен полувик и тя се приведе напред и дръпна яростно канапа с две ръце. В първия момент той провисна хлабаво в ръцете й и тя си помисли, че Били я беше изпързалял и не е закачил канапа на нищо. След това се опъна, застина за миг и рязко се плъзна през дланите й, оставяйки тънка жулка.

— Аз… — започна

Музиката вътре замря с нестройно дрънчене. Откъслечни гласове продължиха да пеят малко след нея и после и те спряха. Възцари се минута тишина и след това някой изписка. Отново тишина.