Стивън Кинг - Куджо

Когато обаче телефонният звън го събуди, беше вече пладне.

Черити Кембър изпи студеното си кафе, след което се обади на Алва Торнтън в Касъл Рок. Този път слушалката вдигна самият Алва. Той знаеше, че Беси и Черити бяха говорели по телефона предната вечер.

— А, не — отвърна Алва. — Не съм виждал и сянката на Джо май от миналия четвъртък, Черити. Донесе ми гумата за трактора, гдето я беше залепил. И дума не каза, че някой трябва да храни Куджо. Иначе с радост бих го сторил.

— Алва, би ли отишъл до нас, за да провериш как е Куджо? Брет го е видял в понеделник сутринта, преди да тръгнем за сестра ми и му се сторило, че той е болен. А и просто не зная на кого е поръчал Джо да храни Куджо.

Черити замълча за миг и както често правеха хората от провинцията добави:

— Не е спешно.

— Ще отскоча и ще проверя — каза Алва. — Само да нахраня и напоя проклетите пилци и дим да ме няма.

— Чудесно, Алва — рече Черити с благодарност и му даде телефонния номер на сестра си. — Много ти благодаря.

Те поговориха още малко — най-вече за времето. Постоянните горещини бяха разтревожили Алва заради пилетата. После Черити затвори телефона.

Брет вдигна очи от купата си с овесени пръчици, когато тя влезе в кухнята. Много съсредоточено Джим младши чертаеше кръгове по масата с чашата си, пълна с портокалов сок. Съвсем се беше умълчал. Някъде през последните четиридесет и осем часа той бе решил, че Брет Кембър е близък роднина на Исус Христос.

— Е? — попита Брет.

— Беше прав. Татко ти не е молил Алва да храни Куджо. — Черити видя разочарованието и тревогата върху лицето на Брет и продължи. — Но той ще провери за Куджо тази сутрин веднага, щом се погрижи за пилетата си. Този път му дадох номера. Каза, че ще се обади по един или друг начин.

— Благодаря ти, мамо.

Холи извика Джим младши да се качи горе, за да се облече и той шумно се надигна от масата.

— Искаш ли да дойдеш с мене, Брет?

Брет се усмихна.

— Ще те почакам, шишо.

— Окей — каза Джим и изтича от стаята като високо крещеше:

— Мамо! Брет каза, че ще ме почака! Брет, ще почака да се облека!

От стълбите се разнесе тътен, сякаш се качваха слонове.

— Мило момче е — рече Брет небрежно.

— Мислих си — подхвана Черити, — че може да си тръгнем малко по-рано. Ако нямаш нищо против.

Лицето на Брет засия и въпреки всичките си решения тази сияйна усмивка натъжи Черити.

— Кога? — попита той.

— Какво ще кажеш за утре?

Черити бе възнамерявала да предложи петък.

— Екстра! Но… — Брет я погледна изпитателно. — Ти приключи ли с посещението, мамо? Тя е твоя сестра.

Черити се сети за кредитните карти и за джубокса, който съпругът на Холи можеше да си позволи, но не можеше да нагласи. Тези неща бяха направили впечатление на Брет и навярно бяха впечатлили и нея по някакъв начин. Вероятно тя ги бе видяла през очите на Брет за малко… през очите на Джо. Пък и достатъчно погостуваха.

— Да — отвърна Черити. — Мисля, че постояхме колкото трябва. Ще кажа на Холи тази сутрин.

— Добре, мамо.

Той я погледна смутено и добави:

— Знаеш ли, не бих имал нищо против пак да дойдем? Аз наистина ги харесвам. А и той е много хубаво момченце. Може би ще може да дойде някога в Мейн?

— Да — отвърна Черити с изненада и благодарност. Не мислеше, че Джо ще се възпротиви. — Да, навярно ще можем да го уредим.

— Окей. И ми кажи, когато мистър Торнтън ти се обади.

— Ще ти кажа.

Но по-късно Алва изобщо не се обади. Докато хранеше пилетата си същата сутрин, моторът на големия му вентилатор изгоря и той мигновено започна една ожесточена борба на живот и смърт, за да спаси пилетата си преди да ги погуби жегата. Дона Трентън сигурно би го нарекла още един удар на Съдбата, която тя виждаше отразена в мътния, кръвожаден поглед на Куджо. Когато въпросът с вентилатора бе решен, беше четири часа следобед (Алва Торнтън загуби шестдесет и две пилета този ден, смятайки, че евтино се е отървал) и сблъсъкът, започнал в понеделник следобед в напечения от слънцето двор на Кембърови, приключи.

Анди Мейсън беше вундеркиндът в Министерството на правосъдието в Мейн, а имаше хора, които казваха, че някой ден, при това не много далечен, той щеше да ръководи криминалния отдел към министерството. Но Анди Мейсън се целеше много по-високо. Той се надяваше да бъде седмият министър на правосъдието през 1984-та и да може да се кандидатира за губернатор през 1987-ма година. А след осемгодишен губернаторски мандат… кой знае?