Стивън Кинг - Кристин

— Но брат ми никога не нарани жена си и дъщеря си. Не забравяй, че е бил пиян, когато заплашвал с нож Вероника. Сега в училищата е подета голяма кампания срещу наркоманията — напълно съм съгласен, защото няма по-отвратителна гледка от петнайсет-шестнайсетгодишни младежи, които залитат, натъпкани с наркотици, но все пак смятам алкохолът за най-гадния и опасен наркотик на света — употребата му не е забранена.

Когато Роли най-сетне напусна армията през хиляда деветстотин петдесет и седма, жена му бе спестила около хиляда и двеста долара. Към тях той добави и отпуснатата му голяма инвалидна пенсия заради болния му гръб — твърдеше, че е надхитрил говнарите.

Ето че най-сетне имаха пари. Купиха къщата, в която си бил с приятеля си, но преди това се появи колата. Колата винаги бе на първо място. Роли обикаляше като побъркан автосалоните. Най-сетне се спря на Кристин. Описа ми я в дълго писмо. Беше „Фюри“ — купе, модел ’58 и брат ми изброяваше всевъзможни подробности. Не ги помня, но се обзалагам, че приятелят ти знае характеристиките й наизуст.

— По-точно мерките й — прекъснах го аз. Льобей невесело се усмихна.

— Да, мерките й. Роли, пише, че цената й била малко под три хиляди долара, но той (както се изразяваше) „успял да ги надхитри“ и я получил за две и сто, като предоставил на търговеца старата си кола. Поръчал я, платил десет процента капаро, а когато колата пристигнала, наброил разликата в десет и в двайсетдоларови банкноти.

— На следващата година шестгодишната Рита се задави и умря.

Подскочих и за малко щях да преобърна шезлонга си. Бях почти задрямал. Последните му думи подействаха така, сякаш ме обля студен душ.

— Да, точно така — отвърна Льобей в отговор на стреснатия ми въпросителен поглед. — През този ден отишли на „автоизлет“. Това замествало досегашните експедиции за търсене на кола. Автоизлет — така се изразяваше Роли. Беше харесал думата от някаква рокпесен. Всъщност той слушаше само такава музика. Всяка неделя тримата отиваха на „автоизлет“. На всички седалки имало специални торби за отпадъци. На момиченцето било забранено да пуска каквото и да е на пода и изобщо да прави боклук. Знаело си урока добре. То…

Льобей отново замълча и мисълта му като че ли се отклони.

— Роли поддържаше пепелниците чисти. Винаги. Беше страстен пушач, но предпочиташе да изтръска цигарата си през прозореца, вместо в пепелника, а щом я допушеше, я изхвърляше през отвореното странично стъкло. Ако с него пътуваше човек, който се осмеляваше да ползва пепелника, Роли бързаше да го изпразни и да го почисти с хартиена салфетка. Миеше колата два пъти седмично и я поддържаше саморъчно, като наемаше клетка в местния гараж.

Питах се дали това е бил гаражът на Дарнъл.

— Въпросната неделя тримата, на път за вкъщи, спрели да купят сандвичи от крайпътния павилион — по онова време нямаше закусвални на Макдоналдс, само крайпътни павилиони. Онова, което се случило било… просто нелепо…

Льобей отново замълча, сякаш се питаше доколко да бъде откровен или как да разграничи предположенията си.

— Рита се задавила от парче месо — най-сетне каза той. — Когато започнала да се задушава и притиснала ръце към гърлото си, Роли спрял, измъкнал я от колата и я заудрял по гърба, като се опитвал да я накара да повърне. Разбира се, сега медицината разполага с метода на Хаймлих, който действа доста ефикасно в подобни случаи. Младо момиче, стажантка в моето училище, миналата година спаси момче, което се бе задавило в закусвалнята, чрез този метод. Но по онова време…

— Племенницата ми умря край шосето. Струва ми се, че няма по-отвратителна и страшна смърт.

Гласът му отново бе добил монотонната интонация, характерна за учителите, но на мен вече не ми се спеше. Изобщо не ми се спеше.

— Убеден съм, че Роли се е опитал да я спаси. Мъча се да вярвам, че Рита умря поради нещастно съвпадение на обстоятелствата. Брат ми бе доста закоравял и не познаваше състраданието. Не вярвам да е обичал особено дъщеря си, ако изобщо е изпитвал подобно чувство. Но понякога, в ситуации на живот и смърт, липсата на обич е спасение. Понякога е необходимо да бъдеш безчувствен.

— Но не и в този случай — казах аз.

— Накрая Роли я хванал за глезените и я провесил с главата надолу. Заудрял я в стомаха с надеждата, че ще повърне. Смятам, че е щял да се опита да й направи трахеотомия с джобното си ножче, ако е имал най-малката представа как да го стори. Но, разбира се, не е знаел. Рита умря.