Стивън Кинг - Кристин

Но това нямаше значение. В момента най-важното бе да спася Лий.

Тя също бе видяла страшната гледка. От гърлото й се изтръгна истеричен писък, който раздра изпълнения с изгорели газове въздух. За щастие се бе изтръгнала от замайването си.

Обърна се и побягна към канцеларията на Уил. От главата й течеше кръв, която напояваше яката на канадката й и капеше по земята. Изплашено си помислих, че кръвоизливът е прекалено силен.

Кристин се отдалечи на заден ход, оставяйки след себе си следи от разтопен каучук и счупени стъкла. Направи остър завой и се отправи към Лий. Вратата й се затвори от центробежната сила, но миг преди това видях как увисналата глава на Майкъл се отметна на другата страна.

За миг колата остана неподвижна, моторът й гърмеше. Навярно Льобей се наслаждаваше на мига преди да убие жертвата си. Това спаси Лий — ако веднага бе връхлетял върху нея, тя неминуемо щеше да загине. Забавянето ми даде възможност отново да завъртя ключа, като мърморех нещо на глас — навярно молитва, и този път двигателят на Петюния се запали. Отпуснах съединителя и натиснах газта в момента, когато Кристин отново се устреми напред. Този път улучих дясната й страна. Дочу се трясък, бронята на цистерната се блъсна в калника на плимута, който се наклони и се удари в стената. Разлетяха се счупени стъкла. Седнал зад волана, Льобей се обърна към мен и се ухили — в погледа му проблесна омраза.

Двигателят на Петюния отново изгасна.

Избълвах всички известни ми псувни, докато посягах към ключовете. Ако не беше проклетият ми крак, ако не бях паднал в снега, сега всичко щеше да е свършено. Щях Да хвана Кристин натясно в ъгъла и да я унищожа с тежката цистерна.

Докато се опитвах да запаля двигателя на Петюния (не смеех да натисна газта, за да не я задавя отново), Кристин потегли на заден ход — разнесе се оглушително стържене на метал, и се промъкна между цистерната и стената, като остави след себе си изкривено парче ламарина.

Най-сетне моторът на Петюния забоботи. Кристин се бе оттеглила в дъното на гаража. Фаровете й бяха счупени, предното й стъкло представляваше мрежа от пукнатини. Изкривеният и полуотворен капак сякаш ми се хилеше.

Радиото гърмеше — Рики Нелсън пееше „Чакам те в училище“.

Огледах се за Лий и видях, че стои в канцеларията на Уил и ни наблюдава. Русата й коса беше сплъстена от кръв, кръв се стичаше и по лявата страна на лицето й и попиваше в яката на канадката. Ни в клин, ни в ръкав, си помислих: „Прекалено силен кръвоизлив, дори за рана на главата.“

Внезапно очите й се разшириха и тя посочи зад гърба ми, устните й беззвучно мърдаха зад стъклото.

Кристин с рев се носеше през празния гараж. Изкривеният й капак се изправяше от само себе си и се спускаше встрани и надолу, за да покрие двигателя. Фаровете примигнаха и отново светнаха; калникът и дясната страна на купето — видях ги само за миг, но се кълна, че е вярно — се съединяваха: червен метал се появяваше отникъде, плъзваше се надолу и приемаше формата на купето. Пукнатините в предното стъкло запълзяха навътре и постепенно изчезнаха. Извадената от джантата гума беше като нова. Помислих си:

„Кристин изглежда като нова. Бог да ни е на помощ!“ Тя се насочи право към стената между гаража и канцеларията. Включих на заден ход с надеждата, че ще й препреча пътя, но Кристин се стрелна покрай мен. Петюния премина целия гараж и се удари в ръждясалите шкафчета за инструменти в дъното му. Те с трясък се стовариха на пода. Видях как Кристин се блъсна в остъклената стена. Най-страшното бе, че изобщо не намали скоростта.

Случилото се през следващите няколко минути завинаги се е запечатало в паметта ми. Лий забеляза приближаването на Кристин и бързо отскочи назад. Окървавената й коса беше прилепнала към главата й. Момичето се спъна от въртящия се стол на Уил и падна зад бюрото. След по-малко от секунда Кристин връхлетя върху стената. Огромният прозорец, през който Дарнъл следеше какво става в гаража, експлодира и счупените стъкла полетяха в канцеларията като смъртоносни копия. Предницата на Кристин се сплеска от удара, капакът се отвори, сетне отхвръкна и с трясък се стовари на пода. Подобно на металните шкафчета.

Предното стъкло се счупи, тялото на Майкъл Кънингам изхвръкна през назъбения отвор. Краката му се влачеха след него, главата му приличаше на странна футболна топка. Влетя през прозореца на Уил, стовари се върху бюрото като чувал с картофи, после падна на пода. Обувките му щръкнаха иззад стола.