Фредерик Пол - Гейтуей III

———————————————

— Вярваш ли в това сега?

— Надявам се, Робин — коригира ме той. — Трябва да призная, че новините не са толкова благоприятни, но се надявам. Искаш ли да научиш останалата част от тях?

— Предполагам, че съм длъжен — отговорих, а Алберт тръгна към тоалетната масичка на Еси. Той седна на табуретката пред нея и докато говореше, заразглежда шишенцата с парфюм и различните дамски украшения. Беше толкова нормален, толкова човешки, че отвлече вниманието ми от онова, което казваше. Не съжалявах, защото всичките новини бяха лоши. Терористите били по-дейни от когато и да било. Разрушаването на стартовата спирала Лофстром било наистина само първата стъпка от голям бунт. В цялата тази част на Южна Америка започвала малка, жестока война. Терористите хвърлили ботулинова отрова в резервоара Стейнс и Лондон останал без вода. Не исках такива новини и му го казах. Алберт въздъхна и се съгласи.

— Когато бях жив, хората бяха по-благородни — каза той с изпълнен с копнеж глас. — Макар и не съвършени, разбира се. Тогава вероятно можех да стана президент на Израел. Ти знаеше ли това, Робин? Да. Но мисля, че не бих приел. Винаги съм бил защитник на мира, а една държава трябва понякога да води война. Льоб 29 29 Жак Льоб — германски психолог и биолог, живял в САЩ. — Б.пр. веднъж ми каза, че всички политици сигурно са патологични личности. Страхувам се, че е така. — Той се изправи и се оживи. — Но има и някои добри новини, Робин! Наградите „Бродхед“ за научно откритие…

— Какво?

— Нали си спомняш, Робин — продължи нетърпеливо той, — фондацията, която ми възложи да учредя, точно преди да те оперират. Вече започва да дава плодове.

— Решил си загадката около хичиянците?

— Ах, Робин, не си прави такива шеги с мен — леко ме укори той. — Разбира се, засега още не е направено такова епохално откритие. Но има един физик в Лагуна Бийч… Бекфурт? Сигурно познаваш неговия научен труд. Онзи, който предложи система за постигане на плоско пространство.

— Не. Дори не зная какво представлява плоското пространство.

— Няма значение — каза Алберт и се усмихна снизходително на моето невежество, — наистина няма значение. Мисля, че сега той работи върху математическия анализ на липсващата маса. Изглежда, Робин, че явлението е възникнало неотдавна! През последните няколко милиона години към Вселената по някакъв начин е била добавена маса.

— Браво! — възкликнах аз и се опитах да си дам вид, че разбирам. Не можах да го измамя.

Алберт започна търпеливо да ми обяснява.

— Ако си спомняш, Робин, преди няколко години Мъртвият — имам предвид онази жена от „С.Я.Бродхед“ — ни убеди, че това явление е свързано с хичиянците. Навремето ние не му обърнахме внимание, тъй като ни се струваше, че няма никакво основание за такова твърдение.

— Спомням си — казах аз и този път изявлението ми беше само отчасти невярно, защото си спомних, че известно време Алберт поддържаше онази щура идея, според която по някаква неизвестна причина хичиянците свивали Вселената към нейното първоначално състояние, за да могат след това да предизвикат нов Голям взрив и по такъв начин да създадат нова вселена, която ще се подчинява на малко по-различни физически закони, По-късно той си промени мнението. Тогава сигурно ми бе обяснил своите основания, но аз, разбира се, ги бях забравил.

— Мах? — попитах. — Нещо свързано с приятеля Мах? И един друг, на име Дейвис?

— Браво, Робин — поздрави ме Алберт, сияещ от удоволствие. — Хипотезата на Мах предлага причина за това, но според парадокса на Дейвис тази причина не е валидна. Сега Бекфурт доказва математически, че не е необходимо парадоксът на Дейвис да е валиден, а само допускането, че броят на разширяванията и свиванията на Вселената е краен! — Той стана и закрачи из стаята, прекалено доволен от себе си, за да стои на едно място. Не можех да разбера на какво се радваше толкова.

———————————————

Робин не разбираше напълно парадокса на Дейвис, но той не разбираше още по-известния парадокс на Олберс, създавал неприятности на астрономите още през деветнадесетото столетие. Според Олберс ако Вселената е безкрайна, трябва да съществува безкраен брой звезди. Това означава, че ние трябва да виждаме не отделни звезди на нощното небе, а плътен купол от бяла звездна светлина. И той доказва това математически. (Не е знаел, че звездите са групирани в галактики, което води до промяна на математическия модел.) Едно столетие по-късно Пол Дейвис казва: „Ако е вярно, че Вселената е циклична и непрекъснато се разширява и свива, тогава е възможно малко материя или енергия да остане за следващата Вселена и в такъв случай след безкрайно много време тя ще нарасне и отново ще се получи небето на Олберс“. Онова, което той не е знаел, е, че броят на осцилациите, в които може да остане малко енергия, не е безкраен. Нашата Вселена е възникнала по време на първата.