Фредерик Пол - Гейтуей III

Мисля, че Алберт отново си направи шега с неговите малки чудодейни сънотворни настойки, защото веднага заспах. Но много бързо се събудих. Три или четири часа по-късно лежах в анизокинетичното легло разсънен, доста спокоен, много объркан.

Навън по периметъра на астероида Гейтуей, където са стоянките за акостиране, благодарение на въртенето действаше малка центрофужна сила. Съществуваше горе и долу. На „Истинска любов“ не действаше, Алберт беше включил кораба и същата сила, която ни предпазваше да не плуваме при полет, неутрализираше създаваната от въртенето на астероида гравитация. Чувствах леко притегляне към удобното легло. Чувах слабото жужене на системите, които сменяха въздуха, осигуряваха необходимото налягане в тръбопроводите и вършеха всички други малки и досадни работи за поддържане на живота на кораба. Знаех, че ако произнеса името на Алберт, той ще се появи пред мен… как точно, не можех да кажа, но си заслужаваше да го извикам, за да разбера дали ще предпочете да говори с мен през вратата, или ще пропълзи изпод леглото, за да ме развесели. Предполагам, че в храната имаше нещо за подобряване на настроението, а в напитката — приспивателно, защото престанах да се безпокоя за проблемите си… макар че това не ми помогна за тяхното решаване.

Кои проблеми да реша? Това беше първият проблем. През последните седмици бях пренареждал приоритетите си толкова много пъти, че не знаех кои да поставя на първите места. Съществуваше трудният, пагубен проблем с терористите, които трябваше да се реши поради много причини, не само от личен характер. Но той бе изместен от новия проблем, създаден от Оди Уолтърс в Ротердам. Съществуваше проблемът и с моето здраве, който изглежда можеше да се отложи. Беше възникнал и нов неразрешим проблем с Клара. Всеки от тях бих могъл да разреша. Четирите също бих могъл да разреша… по един или по друг начин… но как точно? Какво трябва да правя, когато стана?

Не знаех отговора на този въпрос и затова не станах. Отново заспах и когато се събудих, вече не бях сам.

— Добро утро, Еси — поздравих я аз и се пресегнах да й стисна ръка.

— Добро утро — отвърна тя и притисна ръката ми към бузата си по познатия, нежен начин. Но Еси беше дошла да обсъдим една необичайна тема.

— Как си, Робин? Добре ли се чувстваш? Чудесно! Мислех си за твоето положение.

— Разбирам — казах аз. Чувствах се напрегнат. Отпускането беше отминало. — Какво имаш предвид?

— Положението във връзка с Клара Моинлин, разбира се — каза тя. — Виждам, че ти е трудно, скъпи Робин.

— О — възкликнах неопределено аз, — случват се такива неща. — Не ми беше лесно да обсъждам този въпрос с Еси, но това не й попречи тя да го обсъжда с мен.

— Скъпи Робин — продължи Еси със спокоен глас и мило изражение в неясната нощна светлина в стаята, — няма никакъв смисъл да го държиш в себе си. Ако не го изкараш от себе си, то ще експлодира.

Стиснах й ръка.

— Да не би случайно да си взимала уроци по психоанализа от Зигфрид фон Шринк? Говориш също като него.

— Зигфрид фон Шринк е добра програма. Повярвай ми, зная какво ти е на сърцето.

— Зная, че знаеш, но…

— Но… — кимна тя — ти е трудно да разговаряш по този въпрос с мен, защото в случая съм другата жена.

Без която този проблем не би съществувал.

— Дявол да го вземе, не е вярно! — Нямах намерение да крещя, но може би, в края на краищата, в мен наистина имаше нещо, от което трябваше да се освободя.

— Вярно е, Робин! Ако аз не съществувах, можеше да потърсиш Клара, да я намериш, а след това да решиш как да излезеш от тази заплетена ситуация. Може би щяхте отново да станете любовници! А може би не… като млада жена Клара може би няма да иска за любовник ремонтирани стари резервни части, а? Не изключвам и такава възможност. Съжалявам. — Тя помисли за момент, после се коригира. — Не, не е вярно. Ни най-малко не съжалявам, че се обичахме. Ценя много нашата любов… но проблемът си остава. Само че, Робин, за него никой няма вина! Ти нямаш вина, аз не се смятам за виновна, сигурно и Клара Моинлин мисли така за себе си. Така че избий от главата си всякакво чувство за вина, безпокойство, страх, Не, Робин, не се опитвай да ме заблудиш. Това, което е в главата, може да нарани много силно, особено човек с такова силно чувство за вина като теб. Но то е книжен тигър. Ако го духнеш, ще се махне. Проблемът не е появата на Клара. Проблемът е твоето чувство за вина.

Беше ясно, че не само аз бях спал лошо. Беше съвсем очевидно, че Еси бе репетирала речта си доста дълго.