Фредерик Пол - Гейтуей III

———————————————

— Как може същество, съставено само от енергия, да оцелее?

На това можеше много лесно да се отговори. Отговорът бе: „Не зная“. Капитана знаеше, че съществуват теории, според които Убийците някога са били същества с физически тела, но по някакъв начин са се освободили от тях… но дали теориите имаха някаква връзка с действителността не можеха да кажат дори най-старите безтелесни умове.

Фактът, че е трудно да оцелеят същества само от енергия, обясни Капитана, е довел до последното и най-лошо нещо свързано с Убийците. Вселената не била гостоприемна към тях. Затова те решили да я променят. Направили нещо да създадат много допълнителна маса във Вселената. Накарали разширяването на Вселената да спре и да започне свиване. Скрили се в тяхния кугелблиц… и зачакали.

— Често съм слушал за тази липсваща маса — каза възторжено плененият мъж. — Когато бях малък, Мъртвите говореха за нея… но те бяха луди, всъщност.

Жената го спря.

— Защо? — попита тя. — Защо искат да направят това?

Капитана замълча, уморен от усилията да се опитва да разговаря с тези опасни примитивни същества. Отново най-добрият отговор беше: „Не зная“, но имаше предположения.

— Безтелесните умове смятат — бавно заговори той, — че физическите закони на Вселената са определени от случайни флуктуации в разпределението на материята и енергията в първия момент след Големия взрив. Възможно е Убийците да възнамеряват да се намесят в този процес. След като разрушат Вселената и отново я възстановят, те могат да променят тези основни закони… отношението на масите на електрона и фотона, на гравитационната сила към електромагнитната… всички закони… и да създадат Вселена, в която могат да живеят по-комфортно… но ние не можем да кажем, дали е така.

Мъжът все по-трудно се сдържаше. Накрая той избухна в грачещи звуци, които постепенно се превърнаха в разбираеми думи.

— Хо-хо! — разсмя се Уон и избърса сълзите от очите си. — Какви сте страхливци! Плашите се от някакви си същества, които са се скрили в черна дупка, за да направят нещо, което ще се случи след милиарди години! Нас какво ни засяга това?

Но жената разбра какво иска да каже Капитана.

— Млъкни, Уон! — скара му се тя и мускулите на лицето й придобиха почти хичиянско изражение. — Според теб Убийците нямат никакъв шанс. Но те вече са идвали веднъж и са изтребили всички, които са смятали, че могат да достигнат до такава цивилизация, която да попречи на плана им. Възможно е да дойдат отново!

— Точно така! — извика доволен Капитана. — Много добре го каза! И опасността идва от вас, варварите… хората — коригира се той, — защото има вероятност да ги върнете. Като използвате радио! Прониквате в черни дупки! Обикаляте из Вселената и стигате чак до техния кугелблиц! Те сигурно са оставили сигнални системи, които да ги предупредят, ако се появи технологически развита цивилизация… и тези системи много скоро ще се задействат, а може и вече да са се задействали!

Когато накрая пленниците разбраха казаното от Капитана, Уон захленчи от страх, а Клара пребледня и се разтрепери. Дадоха им пакети с храна и им казаха да почиват, а екипажът се струпа около Капитана, за да разбере поради каква причина сухожилията на челюстта му се издуват като змии, но той успя да каже само:

— Не е за вярване! — Трудно бе да накара тлъстите да разберат, а той да разбере тях бе невъзможно. — Те твърдят, че не могат да убедят другарите си да спрат.

— Но те са длъжни! — извика ужасен Уайт-Нойс. — Те са интелигентни, нали?

— Интелигентни са — съгласи се Капитана, — иначе нямаше да могат да използват нашите кораби. Но аз мисля, че са луди. Те нямат никакъв наказателен закон.

— Не може да нямат никакъв наказателен закон — усъмни се Бърст. — Никое общество не може да живее без наказателни закони!

— Техният закон е принудата — отвърна мрачно Капитана. — Ако някой от тях се намира на място, където наказателните органи не могат да го достигнат, той може да прави каквото си пожелае.

— Тогава да ги принудим! Да проследим всеки кораб и да го спрем!

— Колко си глупав, Уайт-Нойс — каза Капитана и поклати глава. — Да ги преследваме! Да се бием с тях! Да водим сражения в Космоса! Можеш ли да си представиш какъв шум ще се вдигне… и можеш ли да допуснеш, че Убийците няма да го чуят?

— Тогава какво? — промълви едва чуто Бърст.

— Тогава — реши Капитана, — ние трябва да се разкрием. — Той повдигна ръка, за да прекрати дискусията и се разпореди.