Фредерик Пол - Гейтуей III

При всичките си проблеми, Капитана се дразнеше и от това. (В действителност същото раздразнение бяха изпитали съществата на платноходката, когато научиха, че хичиянците ги наричат „блатни“. Капитана знаеше това, но не му обръщаше внимание.)

— Хичиянци! — простена той и помръдна корема си. — Да. Няма значение. Пазете тишина! Стойте спокойно!

— Ох — промърмори Уайт-Нойс, имайки предвид не само физическата миризма. Капитана го погледна и се обърна към Бърст.

— Отърва ли се от техния кораб? — попита той.

— Разбира се — отговори Бърст. — На път е към пристанището, но какво ще правим с онзи кугелблиц? (Той, разбира се, не употреби думата кугелблиц.)

Капитана помръдна навъсено корема си. Беше уморен. Всички бяха уморени. Работиха на границите на силите си в продължение на дни и вече започнаха да се проявяват последиците. Капитана се опита да подреди мислите си. Платноходката беше скрита. Онези странстващи човешки същества бяха спасени от най-ужасната непосредствена опасност, кугелблиц, и техният кораб, включен на автопилот, бе изведен настрана. Капитана знаеше, че бе извършил всичко, което се очакваше от него. Не мина без жертви, мислеше си той, тъгувайки за Туайс. Беше му трудно да повярва, че при нормален ход на нещата нямаше да продължи да се радва веднъж в годината на нейната любов.

Но направеното не беше достатъчно.

Бе напълно възможно, разсъждаваше Капитана, в този момент да няма вече такова нещо като „достатъчно“. Можеше също да е твърде късно той или цялата хичиянска раса да е в състояние да направи нещо. Но Капитана не можеше да се примири. Докато съществуваше някаква възможност, той трябваше да действа.

— Покажете картите от техния кораб! — заповяда той и се обърна към грубите купчини от тлъсти същества, които бе пленил. Говорейки с най-прости думи като на дете, той каза: — Погледни тази карта!

Една от малките неприятности на Капитана беше фактът, че най-хилавият и следователно най-малко физически ужасяващ от неговите пленници беше най-неприятен.

— Ти стой настрана! — заповяда Капитана и посочи с костеливия си юмрук към Уон. Неговите бълнувания бяха по-безсмислени от тези на жената. — Тебе питам! Знаеш ли какво означава това?

Жената поне разбираше, че трябва да говори бавно. Налагаше се да повтаря само по няколко пъти, преди Капитана да схване отговора.

— Това е черната дупка, към която бяхме тръгнали — каза Клара.

Капитана потрепери.

— Да — потвърди той, като се мъчеше да произнесе правилно непривичните му съгласни. — Точно така.

Бърст превеждаше на другите и Капитана виждаше как жилите пулсират по техните крайници от ужас. Капитана избираше внимателно думите си, спирайки се да ги провери в паметите на предците си.

— Слушай внимателно — продължи той. — Това е много опасно. Много, много отдавна ние открихме, че една раса от Убийци е избила всички технологически развити цивилизации във Вселената… най-малкото в нашата Галактика и в някои съседни…

Е, този разговор не протичаше бързо. Капитана трябваше понякога да повтаря всяка дума по десет и повече пъти, преди тлъстите същества да разберат какво казва. Много преди да свърши гърлото му пресъхна, а останалите членове от неговия екипаж, макар да знаеха не по-зле от него каква опасност ги грози, направо дремеха. Но той не спря. Онази карта на екрана със отрупани енергийни източници и петократна предупредителна сигнализация не му даваше мира.

Убийците извършили своето кърваво дело едно хилядолетие преди на сцената да се появят хичиянците. Отначало хичиянците помислили, че са просто чудовища от праисторическата ера и не са по-страшни от хичиянския еквивалент на тиранозавъра.

А след това открили кугелблиц.

Капитана се поколеба, огледа екипажа си. Следващата част беше трудна за казване, защото водеше до едно очевидно заключение. Жилите му пулсираха и той продължи:

— Това са били Убийците. Те са се оттеглили в черна дупка… но особена черна дупка, защото тя била съставена от енергия, а не от материя, тъй като самите Убийци не били от материя. Те били само от енергия. Вътре в тяхната черна дупка те съществуват само като някаква стояща вълна в енергийно море.

Капитана повтори това няколко пъти, по няколко различни начина. Той виждаше как се оформят въпроси. Но се страхуваше, че логическото заключение не е между тях. Въпросът бе изказан от жената и той беше следният:

———————————————

Тъй като Робин, съвсем естествено, имаше други грижи, тогава аз не можах да обсъдя с него подробно въпроса за кугелблиц. Статистическите данни около него са интересни. Температурата му се изчислява на около три милиона градуса по Келвин, но това не ме тревожеше. Тревожеше ме плътността на енергията. Според стария закон Стивън-Болцман плътността на радиационната енергия на черното тяло е равна на куба от температурата, а броят на фотоните нараства линейно с температурата, така че вътре в кугелблиц енергията нараства на четвърта степен. При един градус Келвин тя е 4,72 електронволта на литър. При три милиона градуса е три милиона на четвърта степен пъти по толкова… о, около 382 320 000 000 000 000 000 000 електронволта/литър. А в онова нещо имаше много литри. Какво е значението на това ли? Цялата тази енергия представлява организирана интелигентност. Убийци. Цяла вселена Убийци, всичките съхранени в един кугелблиц, очакващи да се изпълнят техните планове и Вселената да бъде преработена според техните изисквания.