Фредерик Пол - Гейтуей III

— В космологията! Браво!

Размърдах се с намерение да говоря… не беше лесно, защото ме бе налегнала силна летаргия.

— Ще имаш ли нещо против, ако обичаш, просто да обясниш какво правеше, Алберт?

Той каза бавно:

— Онова, което правех, Робин, е лесно. Реших да се опитам да разреша тези конфликти. Зная, че те изглеждат по-важни за мен, отколкото за теб. Ти можеш да бъдеш щастлив без да решаваш космологически въпроси, но аз не мога. Аз посвещавам все повече и повече от моя капацитет на науката. Може би не знаеш, но включих много хичиянски ветрила в запаметяващите устройства на този кораб, някои от които изобщо не са изследвани задълбочено. Беше трудна задача. В същото време правех собствени наблюдения.

— Какво си правил? — попитах.

— Наблюдения. В хичиянските бази данни намерих много бележки по така наречената липсваща маса. Сигурно си спомняш, Робин. Онази маса, която е необходима за обясняване на гравитационното поведение на Вселената, но която никой астроном все още не е намерил…

— Спомням си!

— Да. Аз може би я намерих! — Той остана за момент замислен. — Страхувам се, че това не реши проблема ми, обаче. Направи го още по-труден. Ако не ме бе извикал с твоя малък, хитър трик да използваш моята подпрограма „Зигфрид“, може би още щях да витая…

— Какво си намерил? — извиках аз. Нахлулият адреналин почти, но не съвсем, отвлече вниманието ми от тялото ми, което ме уведомяваше за своите проблеми.

Той махна с ръка към екрана и тогава видях, че на него има нещо.

Онова, което видях, нямаше никакъв смисъл. Погледнах втори път и го разгледах по-внимателно.

Не се виждаше почти нищо. В единия край имаше завихрена светлина… галактика, разбира се. Приличаше, май, на М-31 в Андромеда, но аз не съм специалист по галактики. Особено когато ги виждам без типичните около тях звезди, а на екрана ги нямаше.

Тук-там се забелязваха малки светли точки. Но това не бяха звезди, защото те мигаха и трепкаха като свещички на коледна елха. Можете да си ги представите като половин дузина светулки през студена нощ, когато не палят малките си фенерчета толкова често, доста далеч, поради което трудно се виждат. Така изглеждаха. Най-подозрителният обект между тях и все пак не много подозрителен, беше нещо, подобно на неподвижната черна дупка, в която някога изгубих Клара, но не толкова голямо и не толкова заплашително. Всичко това беше странно, но не то ме изплаши. Другите се разшумяха.

— Това е кораб! — прошепна Доли разтреперана. Алберт ни огледа тъжно.

— Да, кораб е, госпожо Уолтърс — каза той. — Това всъщност е хичиянският кораб, който видяхме по-рано, почти съм сигурен. Чудех се дали ще мога да установя връзка с него.

— Връзка! С хичиянците! Алберт — извиках аз, — зная, че си луд, но не разбираш ли колко е опасно това?

— Колкото до опасността — каза той тъжно, — аз се страхувам повече от кугелблиц.

— Кугелблиц? — Съвсем престанах да се владея. — Алберт, конски задник такъв, не зная какво е кугелблиц и не ме интересува. Онова, което е от значение за мен, е, че ти едва не уби всички ни и…

Спрях, защото Еси сложи ръка на устата ми.

— Млъкни, Робин! — изсъска тя. — Нали не искаш отново да изпадне във фюуг? Хайде, Алберт — добави съвсем спокойно Еси, — разкажи ни моля те за кугелблиц, Струва ми се, че е нещо като черна дупка.

Алберт прокара ръка по челото си.

———————————————

Няколко пъти бях обяснявал на Робин какво представлява кугелблиц… черна дупка, създадена от колапс на голямо количество енергия, а не на голямо количество материя… но тъй като никой не беше виждал кугелблиц, никой в действителност не слушаше. Също съм му разказвал за междугалактичното пространство… с много малко свободна материя или енергия, като изключим потока от свободни фотони от далечни галактики и, разбира се, универсалната 3,7К радиация… което прави това пространство добро място за кугелблиц, когато не искаш нищо друго да попадне в него.

———————————————

— Имате предвид централния обект ли? Да, той е вид черна дупка. Но не една черна дупка, а много. Досега не можах да ги изброя, тъй като те могат да бъдат открити, само когато поглъщат материя и излъчват радиация, а между галактиките няма много свободна материя…

— Между галактиките? — извика Уолтърс и спря, когато Еси го погледна.

— Да, Алберт, моля те, продължавай — подкани го тя.

— Не зная колко са черните дупки понастоящем. Повече от десет. Може би повече от десет на квадрат, общо. — Той погледна умолително. — Робин, представяш ли си колко странно е това? Как може човек да си го обясни?