Фредерик Пол - Гейтуей III

По лицето на Зигфрид се появиха капчици пот. Той кимна намусено и аз си спомних една болезнена сцена от миналото… начинът, по който ме гледаше сега Зигфрид фон Шринк, беше същият, по който аз го гледах през онези отдавнашни дни, когато правеше психоаналитичен сеанси с мен.

— Възможно ли е това? — попитах.

— Силна дихотомия 35 35 Раздвояване. — Б.пр. … да — прошепна Зигфрид.

И там аз затънах. Тънкият лед се беше счупил. Бях до глезени в блатото.

Не потъвах, но бях затънал. Не знаех накъде да продължа.

Това ме разсея. Погледнах безпомощно към Еси и другите, почувствал се много стар и много изморен… и много зле. Така се бях оплел в техническия проблем да извършвам психоанализа на моя психоаналитик, че бях забравил за болката си в корема и вцепенеността на раменете. Но сега те се върнаха. Не стана. Не бях достатъчно запознат. Бях абсолютно уверен, че съм разкрил основния проблем, който беше причина Алберт да изпадне във фюуг… но нищо не се получи!

Не зная колко дълго щях да седя така като глупак, ако не ми беше оказана помощ. Тя дойде от двама души едновременно.

— Действай! — прошепна настойчиво Еси в ухото ми. В същия момент Джени Йе-ксинг се размърда и каза колебливо:

— Трябва да е провокиран от нещо, нали?

Зигфрид остана мълчалив. Улучи. Очевидно улучи.

— Какво го е провокирало, Зигфрид? — попитах аз. Никакъв отговор. — Хайде, Зигфрид, стара психоаналитична машина такава, изплюй камъчето. Какво е било нещото, което е изхвърлило Алберт от шлюза за излизане на открито?

Той ме погледна право в очите и въпреки това не можах да разчета изражението на лицето му, защото стана неясно. Напомни ми кадър на пиезовизор с избледнял екран.

Избледнява? Или губи памет?

— Зигфрид — извиках аз, — моля те! Кажи какво изплаши Алберт, та той избяга! Ако пък не можеш да кажеш, просто го докарай тук, за да договорим с него!

Още по-голямо замъгляваме. Не бях сигурен дали все още гледа към мен.

— Кажи ми! — заповядах аз и от мъглявата холографска сянка се чу отговор:

— Кугелблиц.

— Какво? Какво е кугелблиц? — Бях объркан. — По дяволите, докарай го тук, за да каже лично.

— Той е тук, Робин — прошепна ми Еси. Образът отново стана ясен, но вече не беше Зигфрид. Строгото фройдистко лице се бе смекчило и разширило, превърнало се бе в приятелското, с торбички под очите на германския музикант първа цигулка, а бялата коса бе надвиснала над очите на моя най-добър и най-близък приятел.

— Тук съм, Робин — каза тъжно Алберт Айнщайн. — Благодаря ти за помощта. Не зная обаче дали ти ще ми благодариш.

За последното Алберт беше прав. Не му благодарих. Но и не бе съвсем прав или по-точно беше прав, но грешеше по отношение на причините, защото причината, поради която не му благодарих, не бе само това, че казаното беше толкова ужасно неприятно, толкова страшно непонятно, но също и че когато свършихме, аз не бях в състояние да му благодаря.

Положението ми не беше много по-добро, като започнахме, защото обезсърчението, в което се намирах, когато се върна, не ме напусна през цялото време. Бях изцелен. Изтощен. Можеше с пълно основание да се очаква, че трябва да съм изтощен, казах си, и Бог ми е свидетел, че не беше по-лошо от друг път, но аз го чувствах по-лошо от обикновено изтощение. Чувствах го като край. Не бяха само болки в корема или ръцете, или главата. Чувствах се така, сякаш всичките ми батерии изведнъж се бяха изтощили и ми трябваше максимална концентрация, за да мога да следя какво казва.

— Не беше точно фюуг, както го наричате вие — заговори Алберт, като премяташе незапалената си лула в ръце. Не си бе направил труда да изглежда комично. Беше по памучна блуза с дълъг ръкав и памучни панталони, но на краката си имаше обувки и връзките бяха завързани. — Вярно, че имах дихотомия и тя ме направи уязвим… вие ще разберете, госпожо Бродхед, несъответствието в моето програмиране. Оказах се оплетен. Тъй като ме направихте хомеостатичен 36 36 Хомеостаза — постоянство в състава и други свойства на кръвта, клетъчно-тъканните течности и на ред физиологични функции. — Б.пр. , съществуваше и друга потребност: да възстановя самичък повредата.

Еси кимна, изпълнена със съжаление.

— Разбирам. Но за да възстановиш сам повредата, се изисква и сам да установиш диагнозата. Трябваше да се консултираш с мен за начина, по който да извършиш проверката, Алберт!

— Мислех, че не е необходимо, госпожо Бродхед — отвърна той. — С цялото ми уважение към вас, трудностите бяха в области, в които аз съм по-добър.