Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Май не ми е съвсем ясно.

— Много е просто. Теорията на търсенето е чиста теория. Което означава, че на книга винаги се потвърждава. Но стига да започнем да е прилагаме на практика, веднага се сблъскаме с трудности, главната от които е неопределеността. Казано на прост език, става следното: наличието на теорията възпрепятства потвърждаването й. Тя не може да отчита влиянието си върху себе си. Идеалният случай е когато теорията на търсенето действа във вселена, където не съществува теория на търсенето. Обаче на практика (а нас ни интересува именно практиката) теорията на търсенето действа във вселена, където съществува теория на търсенето, за която е характерен така наречения „огледален ефект“ или „ефект на самонаслагване“. Според някои изследователи съществува реална опастност от „безкрайно самонаслагване“, при което теорията безкрайно самомодифицира собствените си термини от теория в теория, като накрая достига състояние на ентропия и всички възможни уравнения стават валидни. Това е познато като „Заблудата на фон Грюман“, при който грешката на загатнатата причинна връзка за проста последователност е очевидна. Стана ли ви ясно?

— Май че да. Не разбрах само точно какъв ефект оказва влиянието на теорията върху самата теория.

— Тъкмо това ви обяснявах. Пръвият, или същинският, ефект на теорията на търсенето върху самата себе си и повишаването на стойността на ламбда-си.

— Хмм…

— Ламбда-си, разбира се, е израз, даващ представа обратнопропорционалната зависимост на всички възможни търсения от всички възможни намирания. Ламбда-си нараства, когато е свързана с неопределеността на останалите фактори. Тогава вероятността от неуспешно търсене намалява почти до нула, другата вероятност — от успешно търсене — нараства до единица.

— Това означава ли, че заради този ефект всички търсения ще бъдат успешни?

— Точно така — потвърди Валдец. — Формулирахте го прекрасно, макар и не съвсем строго. Всички търсения ще бъдат успешни в продължение на периода, съответстващ на коефицента на разкритие на системата.

— Стана ми ясно — каза Марвин. — Ако вярвам на теорията, непременно трябва да намеря Кати.

— Да, непременно ще намерите Кати. Нещо повече — непременно ще намерите всеки и всичко. Единственото ограничение е коефицента на разкритие на системата, или РС.

— Ами?

— Търсенията, естествено, са успешни само в периода на РС. Обаче продължителността на РС е променлива величина и се мени в границите от 6,3 микросекунди до 1005,34543 години.

— А в моят случай колко е продължителността на РС? — поинтересува се Марвин.

— Много от нас мечтаят да намерят отговора на този въпрос — увери го Валдец.

— Искате да кажете, че и вие не знаете?

— Искам да кажа, че на повечето е трудно приживе да открият съществуването на РС.

— От това се страхувах — посърна Марвин.

— Науката е строг работодател — съгласи се Валдец, но в следващия момент весело намигна и продължи: — Разбира се, и най-строгия работодател може да бъде изпързалян.

— Искате да кажете, че все пак има решение? — извика Марвин.

— За съжаление не е научно.

— Въпреки това нека опитаме, ако е правилно.

— Според мен не си струва.

— Настоявам. В крайна сметка аз съм заинтересованата страна в това търсене.

— От математическа гледна точка това няма никакво отношение към работата. От друга страна, вие най-вероятно няма да ме оставите на мира, докато не ви помогна.

Валдец въздъхна и измъкна джоба си смачкан лист и парче молив.

— С колко монети разполагате?

Марвин бръкна в джоба си.

— С осем.

Валдец записа цифрата, после разпита Марвин за датата и годината на раждането му, кой номер обувки носи и колко е висок. Направи някакви математически изчисление с тази база от данни, след което накара Марвин да назове произволно число от едно до четиринадесет. Прибави няколко от себе си и в следавщите няколко минути драскаше някакви завъртулки и нещо смяташе.

— Е? — не се стърпя Марвин.

— Не забравяйте, че резултатът представлява математическа вероятност и заслужава доверие само ако отчитате тази особеност.

Марвин кимна, а Валдец продължи:

— За вашия случай периода на РС изтича точно след една минута и четиридесет и осем секунди, плю-минус пет минимикросекунди.

Валдец погледна часовника си и доволно кимна.

Марвин се канеше да протестира против явната несправедливост и да попита Валдец защо не е направил тези сметки по-рано. Но погледът му попадна на пътя, светещ с неповторимата си белота на фона на вечерната синева.