Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

Изображението на космическата карта се завъртя и премигна при въвеждането на новите данни, после премести центъра на своята малка вселена. Сега преходът се защитаваше от обсадената станция, както и от пооредяла верига вече доста очукани кораби на вервейнската военна флота и на рейнджърите, които се намираха под командването на Вервейн. Явно сетагандците вече бяха нападнали веднъж. Били са отблъснати и сега се прегрупираха извън обсега на Вервейн, в очакване на подкрепления за нанасянето на втория си удар. Помощта от Сетаганда беше като пълноводна река, която се изливаше от другия преход и струеше през системата на Вервейн.

Другият преход беше паднал бързо, а той беше единственият път, по който атакуващите можеха да преминат. Дори и с пълната изненада на масирания първи удар на страната на Сетаганда, Вервейн можеха да ги спрат, ако три от корабите на рейнджърите, както изглежда, бяха разбрали погрешно дадените им заповеди и не бяха излезли от сражението, когато би трябвало да контраатакуват. Но Сетаганда вече си бяха осигурили предмостие и силите им започнаха да се изливат през прехода.

Вторият преход, този на Майлс, беше по-добре съоръжен за отбрана, докато паникьосаните вервейнци не бяха изтеглили всички бойни единици, които можеха да се отделят, в защита на високите орбити на териториалното си пространство. Майлс едва ли можеше да ги вини. Изборът на стратегия не беше лек и в двата случая. Но сега системата на Вервейн буквално кипеше от сетагандски сили, които се съсредоточаваха практически необезпокоявани. Те прескачаха планетата заедно с тежковъоръжената й отбрана, за да се отправят за дръзкия си опит да превземат прехода към Центъра. Действаха ако не с помощта на изненадата, то поне на скорост.

Възможностите за избор при атака на космически преход се ограничаваха до няколко основни способа. Главни инструменти за прилагането на първия бяха хитростта, подкупите и инфилтрацията, тоест измамата. Вторият, при който предпочитанията също се отдаваха на военната хитрост, беше изпращането на въоръжени сили в териториалния космос. За третия беше необходимо жертвоприношение. При него атаката се откриваше от кораб, който застила „слънчевата зидария“ — плътна завеса от ядрени ракети, програмирани да се взривят едновременно и разгърнати в пространството по начин, който гарантираше на взрива ударна вълна, прочистваща близкия космос от всичко, често включително и от самия атакуващ кораб. Но „слънчевата зидария“ беше скъпа, бързо се разсейваше и имаше ограничен ефект. Стратезите на Сетаганда бяха направили опит да комбинират и трите метода. За това свидетелстваха безредието сред рейнджърите и мръсната радиоактивна мъгла, която все още се стелеше около мястото на първия им набег.

Четвъртият утвърден подход за разрешаването на проблема за фронтално нападение върху охраняван космически преход беше да се разстреля офицерът, който го е предложил. Майлс искрено се надяваше, че сетагандците ще стигнат и до този вариант, преди да му бъде изпята песента.

Времето минаваше. Майлс закрепи неподвижно един стол в гнездата на пода и се зае да изучава централното изображение. Не откъсна погледа си от него, докато очите му не се насълзиха и съзнанието му не беше застрашено от пропадане в пропастта на хипнотичния сън. Той се изправи, разтърси глава и започна да обикаля между пултовете и да раздава съвети, които никой не му искаше.

Силите на Сетаганда се прегрупираха. Внезапното и неочаквано пристигане на Дендарии по време на затишието временно ги беше объркало: налагаше се вместо за заплануваната от тях финална атака, да се пренастроят в движение за още един изтощаващ рунд на играта „Удряй и бягай“. Скъпо. В сегашното им положение сетагандците имаха малко начини да прикрият своя брой и маневри. Дендарии имаха на своя страна предимството на скритите резерви, намиращи се извън погледа на Сетаганда, от другата страна на прехода. У Майлс се разгоря надеждата, че само тази заплаха може да се окаже достатъчна да накара сетагандците да прекратят атаката си.

— Няма — въздъхна Тънг, когато Майлс сподели тази оптимистична мисъл. — Вече са в твърде напреднал стадии на атаката. Цената, която до момента са платили с човешки живот, е прекалено висока, за да се преструват, че само са се пошегували. Дори и пред себе си. Ако сега някой от командващите им даде заповед за отстъпление, на Сетаганда ще го изправят пред военен съд. Ще продължат да нападат дълго след като положението им е станало безнадеждно, заради отчаяните опити на офицерите от командването им да прикрият кървящите си задници със знамената на победата.