Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

Да, това беше императорско Ние. Фината бариарска настройка на слуха на Майлс не го беше подвела. Илиян също го беше чул съвсем ясно. Илиян сведе глава, този път в иронията му се долавяше нюанс на прикрито… одобрение?

— Арал и аз работихме двайсет години, за да можем да се самоотстраним. В края на краищата може да доживем деня, в който ще се оттеглим — той замълча за момент. — В нашата работа това се нарича „успех“, момчета. Няма да имам нищо против — и добави като на себе си — най-после да извадят този пъклен чип от главата ми…

— Хм, засега забрави крайбрежните вили и спокойствието — каза Грегор. В гласа му нямаше и следа от мекушавия тон на съжалението, нито покорство или отстъпчивост. Думите му бяха просто израз на доверие в Илиян. Нито повече, нито по-малко. Грегор погледна към Майлс. Какво гледаше? Синините от хватката на Метцов сигурно вече почти бяха изчезнали. — И за другото ли все още го подготвяше? — попита той Илиян.

— Както кажете — разпери ръце Илиян и затършува в чекмеджето под бюрото си.

— Ние сметнахме, че и на теб дължим още нещо, Майлс — каза Грегор.

Майлс се поколеба между „глупости, нищо работа“ и „какво ли си ми донесъл?!“ и се спря на изражение „буден интерес“.

Илиян отново се появи над бюрото си и подхвърли на Майлс нещо мъничко, което проблесна с червения си цвят във въздуха.

— Ето. Сега си лейтенант. Каквото и да значи това за теб.

Майлс ги улови между ръцете си — пластмасовите правоъгълни петлици за новия му чин. Беше толкова изненадан, че каза първото, което му мина през главата:

— Е, това е някакво начало в решаването на въпроса с подчинението.

Илиян го изгледа сърдито.

— Не се увличай. Около десет процента от младши лейтенантите получават повишение след първата си година на служба. Във всеки случай социалното ти обкръжение от класата Вор ще сметне, че това си е чиста проба фаворизация.

— Знам — безрадостно отвърна Майлс. Но разкопча яката си и се зае да сменя петлиците. Илиян поомекна леко.

— Въпреки че баща ти знае по-добре. И Грегор. И, ъ-ъ… аз самият.

Майлс вдигна очи и за пръв път, откакто беше влязъл в кабинета му, погледите им се срещнаха.

— Благодаря.

— Заслужи го. От мен няма да получиш нищо, което не си заслужил. Това важи и за случаите, в които тепърва ще има да те гълча.

— Ще ги очаквам с нетърпение, сър.

© 1990 Лоис Макмастър Бюджолд

© 1993 Минчо Бенов, превод от английски

Lois McMaster Bujold

The Vor Game, 1990

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ИГРИТЕ НА ВОР. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.10 Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Минчо БЕНОВ [The Vor Game, Lois McMaster BUJOLD]. Страници: 414. Формат: 125×195 (21 см). Офс. изд. Тираж: 2 000 бр. (подв). Цена: 44.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1307]

Последна редакция: 2009-03-23 20:16:47

cul-de-sac (фр.) — Глух, затънтен. (Б.пр.)

Игра на думи. Името е образувано от думите задържам (hold) и убивам (kill). (Б.пр.)

deja vu (фр.) — Чувство за нещо вече преживяно. (Б.пр.)

еклипс — Затъмнение на слънцето, луната или други небесни тела. (Б.пр.)

саронг — Дълга ивица памучен или копринен плат, носена от мъже и жени. увита около тялото като пола. Национално облекло в Малайзия и Индонезия. (Б.пр.)

hors d’oeuvre (фр.) — Предястие. (Б.пр.)

соматичен (гр.somatikos) — Който се отнася до тялото. (Б.пр.)

голям военен кораб с броня и с далекобойми оръдия: линеен кораб (Б.пр.)

Скокове от големи височини с привързан към краката ластик. (Б.пр.)

Според едно от преданията, когато Юлий Цезар влязъл в Александрия след битката при Фарсал, Клеопатра успяла да се промъкне в двореца, омотана в килим и съблазнила великия пълководец. (Б.пр.)

Валхала — дворец на бог Один, където живеят душите на падналите в бой войни — според скандинавската митология. (Б.пр.)

Пигмалион — митичен скулптор от остров Кипър. За да се отдаде изцяло на изкуството, той дал обет за пълно плътско въздържание. Богинята на любовта Афродита, за да си отмъсти, го накарала да се влюби в изваяна от самия него статуя, наречена Галатея. Скоро след това богинята, омилостивена от молбите на нещастния влюбен, одухотворила статуята и Пигмалион се оженил за оживялата Галатея. — (Б.пр.)