Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

— Имаше няколко уместни довода, които подкрепяха становището му по този въпрос — отговори граф Воркосиган. — В пропагандата постъпката му вече дава плодове.

— Мислех, че ще бъдеш прекалено… благоразумен, за да допуснеш такъв риск.

Граф Воркосиган огледа четвъртитите си ръце.

— Не бях влюбен в тази идея, не. Но навремето положих клетва да служа на императора. Най-опасният от нравствена гледна точка момент за един настойник е, когато изкушението да се превърне в кукловод му изглежда възможно най-разумното разрешение. Винаги съм знаел, че този момент трябва… не. Знаех, че ако този момент никога не настъпи, това ще означава, че съм престъпил клетвата си и съм се провалил в опита си да служа. — Той замълча за момент. — И все пак, това беше голям шок за системата. Изплъзването.

Грегор му се е противопоставил открито? Де да можеше да види това.

— Дори след опита, който имам с теб през всичките тези години — добави граф Воркосиган.

— Ъ-ъ… как е язвата?

Граф Воркосиган се намръщи.

— Не питай. — Лицето му се проясни леко. — През последните три дни ме поотпусна. Всъщност за обяд мога дори да си поискам храна, вместо тази жалка медицинска каша.

Майлс се поокашля.

— Как е капитан Унгари?

Граф Воркосиган сви устни.

— Не е много доволен от теб.

— Аз… не мога да му се извиня. Направих много грешки, но неизпълнението на заповедта му да чакам на станция Аслънд не беше една от тях.

— Очевидно — граф Воркосиган се намръщи, гледайки към далечната стена. — И все пак… Повече от всякога съм убеден, че Службите не са място за теб. Все едно да се мъчиш да натъкмиш квадратен чеп в… не, по-лошо е и от това. Все едно да се опитваш да вкараш тесеракт в кръгла дупка.

Майлс потисна паниката, която го преряза.

— Няма да бъда уволнен, нали?

Елена внимателно разглеждаше маникюра си.

— Ако те уволнят, можеш да си намериш работа като наемник. Като генерал Метцов. Чух, че командващ Кавило си търси няколко опитни човека.

Майлс едва не скочи върху нея. Тя се усмихна самодоволно на яда му.

— Почти се натъжих, когато разбрах, че Метцов е бил убит — отбеляза граф Воркосиган. — Смятахме да се опитаме да го екстрадираме, преди да започне лудницата около изчезването на Грегор.

— А! Значи разбрахте най-накрая, че онзи комариански затворник по време на метежа на Комар е бил убит? Мислех, че може да е…

— Две убийства — граф Воркосиган вдигна двата си пръста.

— Боже мой! Не е издирил бедния Ан преди да напусне Бариар, нали? — почти беше забравил Ан.

— Не. Но ние го издирихме. Въпреки че не успяхме, преди Метцов да напусне планетата. Уви! А да, комарианският бунтовник е бил измъчван до смърт. Смъртта му не е била напълно умишлена. Явно е имал някакво скрито заболяване. Но не е било, както е подозирал първият следовател, отмъщение заради смъртта на надзирателя. Точно обратното. Бариарският ефрейтор от охраната, който е участвал или поне с мълчанието си е станал съучастник в изтезанията, е заплашил Метцов, че ще го издаде. Според Ан у него е настъпил някакъв обрат. Метцов го убива в един от пристъпите си на паника, принуждава Ан да му помогне да стъкмят историята с бягството и да свидетелства в негова полза. Така Ан се е замесил двойно повече в тази мръсна история. Метцов го е държал в непрекъснат страх, но все пак и той е бил по същия начин в ръцете на Ан, ако фактите някога видеха бял свят. Странна зависимост, от която Ан в крайна сметка се е отървал. Когато агентите на Илиян го откриха, Ан изглеждаше почти облекчен и доброволно се съгласи да бъде подложен на химически разпит.

Майлс си спомни със съчувствие синоптика от остров Кирил.

— Какво ще стане с Ан сега?

— Смятахме да го накараме да свидетелства на процеса срещу Метцов… Илиян дори мислеше, че ще успеем да извлечем полза от процеса във връзка с комарианците. Да им представим този слабоумен идиот ефрейтора, като невъзпят герой. Да обесим Метцов като доказателство за добрата воля на императора и тържествено обещание, че правосъдието винаги ще бъде едно и също за бариарци и комарианци… Хубав сценарий — граф Воркосиган се намръщи с горчивина. — Мисля, че сега просто ще го зарежем без много шум. Отново.

Майлс шумно въздъхна.

— Метцов. Жертвено агне до края. Трябва да е някаква лоша карма, която не го оставяше… не, че не я заслужаваше.

— Не си пожелавай справедливост прекалено често. Може да я получиш.

— Вече разбрах това, сър.

— Вече? — Граф Воркосиган повдигна едната си вежда. — Хм!