Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

Майлс с удоволствие се наслаждаваше на усилията на възпитания офицер, който се опитваше по най-вежливия начин да им каже: „Наричайте го «сър», не си бършете носа в ръкава и никакви егалитарни отговори и проклети бетиански остроумия.“

— Може да ви се стори доста труден човек.

— Истинско надуто нищожество, а?

Лейтенантът се намръщи.

— Той е велик човек.

— Ау! А на бас, че ако на обяда му излеем достатъчно вино в гърлото, ще почне да разправя мръсни вицове, без да пести подробностите.

Учтивата усмивка на лейтенанта замръзна като маска на лицето му. Очите на Елена играеха. Тя се наведе към Майлс и му прошепна силно:

— Адмирале, дръжте се прилично!

— О, добре — отрони с въздишка на разкаяние Майлс.

Лейтенантът хвърли изпълнен с благодарност поглед към Елена над главата на Майлс.

По пътя Майлс се възхищаваше от идеалната чистота. Освен че беше нов, „Принц Серж“ беше конструиран с мисълта не само за бойни действия, но и за дипломатически приеми: кораб, подходящ за пътуванията на императора при официални визити, при това без загуба на военна ефективност. В един пресечен коридор забеляза един младши лейтенант, който стоеше до свален от стената панел и ръководеше екип от техници при извършването на някакви дребни поправки. Майлс беше подочул, че „Принца“ е напуснал орбитата си заедно с бригадите, които все още имали работа по кораба. Той се огледа през рамо. „Ето къде, с Божията милост, и тази на генерал Метцов, разбира се, щях да съм сега.“ Ако беше успял да си опази носа чист на остров Кирил само за шест месеца… Без всякаква логика изведнъж почувства остра завист към онзи прилежен младши лейтенант.

Влязоха в офицерския отсек. Преминаха през някакво преддверие, от което лейтенант Егоров ги въведе в спартански подреден флагмански кабинет, два пъти по-голям от всичко, което Майлс беше виждал на бариарски кораб досега. Вратите безшумно се плъзнаха зад тях. Адмирал граф Арал Воркосиган вдигна поглед от бюрото си.

Майлс пристъпи напред. Изведнъж стомахът му се беше обърнал наопаки. За да прикрие чувствата си, той изтърси:

— Ей, имперски охлюви. Ще се размекнете в собствените си тлъстини от излежаване в такъв разкош.

— Ха! — Адмирал Воркосиган припряно се измъкна иззад бюрото и в бързането се удари в ръба му. „Нищо чудно.“ Той обгърна Майлс в силна прегръдка. Майлс се засмя, премигна и преглътна, плътно притиснал лицето си в хладния зелен плат на ръкава и почти успя да си възвърне контрола, когато граф Воркосиган го отдалечи на една ръка разстояние от себе си и го заразглежда със загрижени и търсещи очи.

— Добре ли си, момчето ми?

— Просто прекрасно. Хареса ли ти скока през прехода?

— Беше прекрасен — промълви граф Воркосиган. — Моля те, извини ме, но имаше моменти, когато някои от съветниците ми настояваха да бъдеш застрелян. И имаше моменти, когато бях напълно съгласен с тях.

Лейтенант Егоров, прекъснат по средата на обявяването на пристигането им, стоеше, без да се сети да затвори устата си. Изглеждаше напълно зашеметен. Потискайки усмивката си, лейтенант Джол се изправи и внимателно и милостиво изведе Егоров навън.

— Елена — граф Воркосиган с усилие се откъсна от Майлс и стисна двете й ръце. — Добре ли си?

— Да, сър.

— Това ме радва… повече, отколкото мога да изразя с думи. Корделия ти изпраща поздрави. Трябваше да ти напомня, ъ-ъ… трябва да се сетя за думите й точно, беше едно от бетианските й остроумия… „Домът е там, където рано или късно всички се завръщаме.“

— Сякаш чувам гласа й — усмихна се Елена. — Благодарете й от мое име. Кажете й… че ще го запомня.

— Добре. Сядайте, сядайте — той ги покани с жест, придърпа столовете по-близо до бюрото и на свой ред седна. За миг чертите му се отпуснаха, после съсредоточеното изражение отново се настани на лицето му. „Господи! Изглежда толкова уморен — ужаси се Майлс. — Грегор, има много неща, за които трябва да отговаряш.“ Но Грегор знаеше това.

— Какви са последните новини след прекратяването на огъня? — попита Майлс.

— Сетагандските кораби, които не се върнаха там, откъдето са дошли, имат повреди в корпусите, контролните системи или пък пилотите им са пострадали. Или и трите. Разрешаваме им да отстранят две от повредите и ги отпращаме със символични екипажи на борда. Останалите не могат да бъдат спасени. По мои пресмятания контролираният търговски трафик може да бъде възобновен след шест седмици.

Майлс поклати глава.