Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

— Това е… долно!

— Това е системата, синко. И тя не е такава само за сетагандците. Един от няколкото вградени дефекта на системата. А освен това — по лицето на Тънг премина усмивка — положението им още не е така безнадеждно. Нещо, което ще се опитаме те да не разберат.

Войските на Сетаганда се раздвижиха. Направлението на движението им и тяхното ускорение ясно сочеха, че целят пробив чрез масиран удар. Сигурно щяха да се прегрупират в малки бойни единици от по три или четири кораба срещу всеки един от съдовете на Дендарии и да се опитат да извадят от строя плазмените им огледала, като ги претоварят. Дендарии и Вервейн щяха да опитат същата стратегия срещу изоставащите кораби на Сетаганда, ако и от двете страни нямаше по няколко съоръжени с новите имплозионни пики кораба, чиито виртуозни капитани свеждаха шансовете й за успех почти до нулата. Майлс се опитваше да не изпуска от погледа си и разположението на рейнджърите. Не всички кораби от тяхната флотилия имаха на борда си вервейнски съветници и бойният ред, който отреждаше на рейнджърите позиции пред войските на Сетаганда, беше далеч по за предпочитане пред този, който ги оставяше зад гърба на Дендарии.

Тихото жужене на компютрите и гласовете на операторите в залата за тактически операции се промени съвсем леко. Трябваше да гърмят барабани, да звучат гайди и фанфари… Трябваше нещо да възвести началото на този танц на смъртта. Но ако реалността изобщо нахлуеше между тези тапицирани стени, това щеше да стане внезапно и безусловно. Щеше да е краят.

Бяха прекъснати от съобщение, предадено по вътрешнокорабната (да, все още ги обграждаше истински кораб) видеокомуникационна мрежа.

— Арестът, сър — докладваше на Тънг един останал без дъх офицер. — Внимавайте и се пазете там горе. Имаме бягство. Адмирал Озер избяга и освободи и всички останали затворници.

— По дяволите! — Тънг изгледа свирепо Майлс и посочи предавателя. — Вземи това. Вдигни Аусън. — Той отново концентрира вниманието си върху тактическото изображение, като мърмореше: — Такова нещо нямаше да се случи по мое време.

Майлс се плъзна в стола пред комуникационния пулт и извика мостика на „Триумф“.

— Аусън! Чу ли за Озер?

Появи се ядосаното лице на Аусън.

— Да. Работим по въпроса.

— Разпореди се за допълнителна охрана пред залата за тактически операции, пред машинното и пред собствения ти мостик. Тук моментът съвсем не е подходящ за прекъсвания.

— На мен ли го казваш? Оттук виждаме копелетата от Сетаганда като от ложа — Аусън прекъсна връзката.

Майлс започна преглед на вътрешните канали на системата за сигурност. Спря само колкото да отбележи пристигането на добре въоръжената охрана в коридора. Беше очевидно, че Озер е бил подпомогнат в бягството си от някой верен на Озерани офицер или офицери, което на свой ред накара Майлс да се замисли доколко е сигурна охраната. Дали Озер щеше да се сдуши с Метцов и Кавило? Двама от затворените за дисциплинарни нарушения Дендарии бяха открити да се мотаят из коридорите и върнати в ареста: още един се върна по собствено желание. Един, заподозрян в шпиониране, беше притиснат и заловен в складовете. Все още нямаше и следа от истински опасните…

— Ето го!

Майлс превключи канала. Една товарна совалка се отделяше от корпуса на „Триумф“ и се отправяше в космоса.

Майлс бързо прехвърли каналите и се включи към огневия контрол.

— Не! Повтарям, не откривайте огън по тази совалка!

— Ъ-ъ… — чу се в отговор. — Да, сър. Да не откриваме огън.

Защо подсъзнателно остана с впечатлението, че операторът изобщо нямаше намерение да стреля? Очевидно бягството беше добре координирано. Ловът на вещици по-късно щеше да бъде много неприятен.

— Свържете ме с онази совалка — поиска от офицера за свръзка Майлс.

— Ще се опитам, сър, но те не отговарят.

— Колко души са на борда?

— Няколко, но не сме съвсем сигурни…

— Свържете ме. Ще трябва да слушат, дори и да не отговарят.

— Имам канал, сър, но нямам представа дали слушат.

— Ще опитам — Майлс си пое въздух. — Адмирал Озер! Обърнете совалката и се върнете на „Триумф“. Навън е твърде опасно. Отправяте се право към зоната на бойни действия. Върнете се и аз лично ще гарантирам сигурността ви…

Тънг надничаше над рамото на Майлс.

— Опитва се да се добере до „Перигрин“. Дяволите да го вземат! Ако този кораб се изтегли, защитната ни линия ще се срине.

Майлс хвърли един поглед към тактическия компютър зад себе си.