Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

— Господи! Тази жена кара кръвта ми да се смразява — потрепери той.

— Ами? — забеляза Грегор, който все още се подпираше на лактите си. — Все пак, макар и странно, вие като че ли се разбирате. Мислите по един и същи начин.

— Грегор! — възропта Майлс и се обърна, за да потърси подкрепа. — Елена?

— И двамата сте много непочтени — в гласа на Елена се долавяше колебание. — И, ъ-ъ… хищни. — Майлс я изгледа със стиснати устни и обиден поглед. Тя обясни: — Става въпрос по-скоро за обща насока и предразположеност, отколкото за реално съдържание. Ако беше побъркан на тема власт, вместо… вместо…

— Побъркан по някакъв друг начин. Да, продължавай.

— …щеше и ти да интригантстваш така. Изглеждаше така, сякаш ти доставя удоволствие да се промъкваш под кожата й.

— Като че ли трябва да ти благодаря — раменете на Майлс се приведоха под тежестта на думите й. Вярно ли беше това? Възможно ли беше това да е самият той след двайсет години — отровен от цинизма и натрупаната през годините жлъч, една затворена в черупката си личност, която намира удоволствие единствено в превъзходството, властта и авторитарното господство над останалите? Един ранен звяр в непробиваемата обвивка на тежкото си снаряжение?

— Да се връщаме на „Триумф“ — кратко каза той. — Чака ни работа.

Майлс кръстосваше нетърпеливо сравнително тясната каюта на Озер на борда на „Триумф“. Грегор беше приседнал на ръба на бюрото и провесил единия си крак, наблюдаваше махалообразното движение на Майлс.

— …естествено вервейнците ще се отнесат с подозрение, но като усетят горещия дъх на сетагандците във вратовете си, ще им дойде ищах да повярват. А също и да преговарят. Ще представиш договора в колкото е възможно по-привлекателна светлина и приключвай по най-бързия начин, но, разбира се, не прави повече отстъпки от крайно наложителното…

— Може би искаш да ме придружиш като суфльор? — сухо го прекъсна Грегор.

Майлс млъкна и прочисти гърлото си.

— Извинявай. Зная, че разбираш от договори много повече от мен. Понякога… когато съм нервен, се раздрънквам прекалено.

— Да. Известно ми е.

Въпреки че не успя да накара краката си да спрат, Майлс издържа, без повече да си отвори устата, докато не се чу сигналът от зумера на каютата.

От интеркома се чу гласът на сержант Кодак:

— Затворниците, сър. Както ми беше наредено.

— Благодаря ви. Влезте — Майлс се наведе през бюрото и натисна бутона за вратата.

Кодак въведе в каютата капитан Унгари и сержант Овъролт. Придружаваше ги цял взвод войници. Затворниците действително изглеждаха така, както се беше разпоредил Майлс: изкъпани, обръснати, сресани и издокарани в току-що изгладени сиви униформи на флотилията, носещи съответните отличителни знаци за техния ранг. Неприязънта на Унгари и Овъролт и враждебното им отношение към новите униформи беше повече от явна.

— Благодаря ви, сержант. Вие и взвода ви сте свободни.

— Свободни? — Веждите на Кодак поставяха под въпрос благоразумието на тази заповед. — Сигурен ли сте, че не искате поне да изчакаме в коридора, сър? Спомнете си последния път.

— Този път няма да е необходимо.

Свирепият поглед на Унгари не свидетелстваше в полза на това лекомислено твърдение. Кодак се оттегли, изпълнен със съмнения. Двамата затворници нито за момент не слязоха от мушката на стънера му, докато затварящата се врата не ги скри от погледа му.

— Воркосиган! — дълбоко си пое дъх Унгари. — Дребен метежнически изрод! Ще те изправя пред военен съд. Ще те одерат, ще те натъпчат със слама и ще те окачат на стената за това…

Двамата все още не бяха забелязали смълчалия се Грегор, който продължаваше да седи на бюрото. Като проява на вежливост императорът също носеше сивата униформа на Дендарии, макар и без отличителен знак за ранг, тъй като във флотилията нямаше ранг, който да съответства на императорския.

— Ъ-ъ… сър — Майлс насочи погледа на капитана, чието лице вече беше почервеняло, към Грегор.

— Тези чувства се споделят от толкова много хора, капитан Унгари, че се страхувам, че ще трябва да се наредите на опашка и да си чакате реда — отбеляза леко усмихнат Грегор.

Останалият в гърдите на Унгари въздух излезе навън със съскане. Той застана мирно и отдаде чест. Чертите на лицето му отразяваха бурна смесица от различни емоции, връх над които взе дълбокото облекчение.

— Сир.

— Моите извинения, капитане — каза Майлс, — за своеволното ми отношение към вас и сержант Овъролт, но по моя преценка планът ми за освобождаването на Грегор беше прекалено, ъ-ъ… деликатен за, за… вашите нерви. Сметнах, че ще е по-добре да поема отговорността лично. Наистина, да не гледате беше по-добре за вас. А и за мен беше по-добре така, без да ми извиват ръцете.